Днес ми се наложи да попътувам из южна България (Пловдив и Стара Загора). И на отиване и да връщане минах през града (Пловдив) и с ужас  установих, че културният и толерантен стил на каране в Пловдив вече е в миналото. На мястото на спокойните и даващи предимство шофьори, са се появили нервни селяндури, които гледат да те засекат, за да минат една кола по-напред.  Ето и част от новите правила за движение:

1. Правилото на дясно стоящия отдавна е заменено с правилото на „по-големия, по-скъпия, по-мощния, по- бързия и по-наглия”!
2. Червеният знак на светофара не е задължителен! Най- точното определение е, че е: „евентуално препоръчителен”!
3. Използването аварийки е подменено с нервно бибиткане и показване на среден пръст.
4. Ползването на мигачи е демоде! Та тока струва пари…
5. „Знаците за предимство ги гледат тея дето мислят да ги спазват. Аз не съм от тях!”

Всъщност стилът на каране в Пловдив е станал досущ като този в София и Варна.

Селянията превзе улиците на София, Варна и Пловдив! Очаквайте я скоро и в други градове!

P.S. Снимката по-горе е от София, но тя е типична илюстрация на новото правило:  “Предимството е на по-големия, по-скъпия, по-мощния, по- бързия и по-наглия!“

Това е текстът на песента на сръбски:

Ruzica si bila jedna u mom srcu
Ruzica si bila moja
Al’ nije za tebe divlja kupina
Ni covjek kao ja
Bog mi daje, Bog mi odnosi
Ruzica si bila, sada vise nisi

S vremena na vrijeme
Kao da cujem stope
K’o da ides preko mog praga
S vremena na vrijeme
Al’ znam da nemam prava
Ti nisi vise moja draga

Letjele su nocas iznad moga krova
Letjele su ptice selice
A ja sam sanjao tvoja koljena
I tvoje poljupce
Bog mi daje, Bog mi odnosi
Ruzica si bila, sada vise nisi

S vremena na vrijeme
Kao da cujem stope
K’o da ides preko mog praga
S vremena na vrijeme
Al’ znam da nemam prava
Ti nisi vise moja draga

Това е превод на песента:

Розичка беше
единствена в сърцето ми.
Розичка беше – моя !
но не е за тебе дивата къпина.
Нито мъж като мен.

Господ ми дава
Господ ми взема.
Розичка беше.
Сега вече не си.

От време на време сякаш чувам стъпки,
сякаш минаваш през моя праг.
От време на време…. а знам, че нямам право.
Ти вече не си моята мила.

Летели са нощес над моя покрив.
Преселващи се птици.
А аз съм сънувал твоите колена и твоите целувки.

Господ ми дава
Господ ми взема.
Розичка беше.
Сега вече не си.

Оргиналът в изпълнение на Бело Дугме:

Кавър в изпълнение на оркестъра на Горан Брегович на концерт в Сараево:

Кавър в изпълнение на оркестъра на Горан Брегович на фестивала Гуча през 2007 година:

М-да! Наистина те са там, защото СОТ-а са задържали крадец, а полицията е дошла да го прибере. Но значи ли това, че трябва да прецакат цялото движение пред магазина?!…
В белите държави полицията е пример за гражданите как се спазват законите. При нас всеки ден гледаме самопроизволи на хората на г-н Цветанов (препратка към случая в Кърджали и т. н…)

Аз тази персона не я харесвам. И държа да изразя моя негативен вот.
Мисля, че е крайно време да сложат бутон „Не ми харесва“ във Facebook!

Изминаха близо два месеца откакто започна кампанията на вътрешното министерство срещу торент сървърите. Много се изписа, много се изговори за тези два месеца. МВР дори проведоха операция „Читателите“ и спряха популярен безплатен библиотечен сайт в България – chitanka.info. Уви, торент сървърите си работят, необезпокоявани от заплахите на г-н Цветан Цветанов и г-н Явор Колев.
Преди няколко дни ми се наложи да обясня на едно приятелче „Защо няма да спрат торент сървърите Arena.BG и Zamunda.Net?“. В опитите си да му обясня как стоят нещата на разбираем за него език, ми хрумна да сравня торент бизнеса с бизнеса с дрога. И колкото повече му разказвах, толкова повече прилики намирах между двата бизнеса.

1. Торент сървърите и дрогата са нелегалени бизнеси.
2. И торент сървърите и разпространението на дрога са бизнеси, за които цялото общество знае, че ги има, всички се борят срещу тях, а те вместо да намаляват се развиват.
3. И торент сървърите и разпространението на дрога са поддържащи бизнеси на други основни бизнеси. Дрогата е поддържаш бизнес на увеселителните заведения (без дрогата тези заведения няма да бъдат толкова желани), торент сървърите са поддържащ бизнес на ISP (без торент сървърите, безумните скорости на ISP-тата няма да бъдат толкова желани).
Забележка: Двата торент сървъра уж имат поддържаща функция, но всъшност те често управляват бизнеса на ISP-тата. Интересна подробност е, че конкретно ISP може да се договори с конкретен торент сървър затова какъв анонс да получава потребителя им от тракера. Ако ISP-то си плати конкретна (немалка) сума пари, в отговора от тракера потребителят получава само IP-та от мрежата на доставчика, или от други мрежи, с които доставчика има добра свързаност. В този случай, потребителят вижда висока скорост при download и „смята“, че неговия доставчик му е осигурил една добра свързаност към интернет. Ако доставчика обаче не плати, в отговора от тракера потребителят може (и често получава) всякакви мрежи от света и у нас. В повечето случаи в отговора се връщат IP от мрежи от цял свят, с които конкретният потребител най-вероятна няма добра връзка и има чувството, че сваля ужасно бавно. Освен това, тракерът подава и външни (международни) IP-та, като по този начин пълни международния Интернет на съответния провайдер.
4. И двата бизнеса са в сивата икономика. Нито наркодилърите пишат фактури за продажба на наркотици, нито торентите пишат фактури за управление на анонса на конретно ISP.
5. И в двата бизнеса крайният потребител на услугата не се наказва. Не се наказват наркоманите, защото се друсат, нито потребителите, защото свалят филми.
6. И в двата бизнеса се наказва разпространителя. Но формулировка кой е разпространител и кой потребител и в двата бизнеса е силно размита и е трудно да се формулира.
6. И двата бизнеса 90% от разпространението се прави от малолетни, които са зависими, оттова което разпространяват, и им се плаща във стока, а не с пари. Малолетните, които разпространяват дрога, са зависими от нея и на тях не им се плаща, а им се дава част от стоката.
Малолетните, които разпространяват торенти, също са зависими от тях (така наречените ъплоадари имат друг статут в Интернет обществото. Те са на видна почит, и чрез този си статут те задоволяват чувството си затова, че те са важни) и на тях не им се плаща, а им се осигурява ресурс (Интернет, компютри, лаптопи, DVD записвачки и т. н) за да могат да качват нови и нови филми, музика и т. н.
7. И в двата бизнеса се държат от хора, които са „невинни” , защото не може да се каже / докаже, че те вършат нещо незаконно. Незаконните неща се вършат от малолетните, които са въвлечени в играта.
8. И двата бизнеса са супер доходоносни и отчитат приходи на … (сещате се на кого).
9. И в двата бизнеса потребителите знаят, че правят нещо кофти и незаконно, но не знаят/нямат друга алтернатива.
Мисля, че схванахте идеята и няма нужда от повече писане. Торентите са като дрогата! Питате ме „Кога ще се спрат торент сървърите?“ Е, как кога?!… Когато спрат разпространението на дрога!!!

Преди няколко дни пътувах за Шумен, както винаги по късни доби. Хем да избягам от трафика, хем да няма полицаи. Речено сторено. Към 20:30 взех моята малка принцеса и потеглихме към Шумен. След няколко часа бяхме на Търново. И докато се правих на Алберто Томба ми хрумна следния анекдот:

Един августовски ден Вуте и Нане тръгнали към морето със старата „Жигула“ на Вуте. По път дръннали по една-две бири, заради жегата, за блясък в очите и добро настроение в душите. По едно време Нане казал на Вуте:
- Абе, Вуте, намали бе! Влязохме в Търново.
- Е па по к’во позна, че сме в Търново, бре Нане?
- Е как по какво бре?!… Не чуваш ли как дрънчи колата по дупките…

А сега сериозно.
Когато пътувате в посока от София за Варна, на входа на Търново ви отбиват, за да минете през заобиколния път. Веднага щом ви отбият, пътя свършва и започва нещо като това на снимката. То трудно може да се нарече път, защото дори в бомбардираното Косово имаха по-добри пътища от това на снимката.

1. Хубаво е, че правят нов път в Търново, но не е ли добре кмета на Търново да оправи и пътя, по който се очаква в момента да минава трафика?!…
2. Няма ли да е добре участъкът да бъде маркиран, че има естествени неравности по пътя?!… В настоящия момент няма никаква маркировка. Или, че влизате на територията на минно поле.

Крайно време е ние гражданите да започнем да съдим общината и държавата за това, че не си е свършила работата.

Нужни продукти за 3 порции:

• Телешко или свинско месо – 600/700 грама месо;
• Картофи – 3 големи или 6/7 средни;
• Буркан с зеленчуци за гювеч – 1 бр;
• Подправки – на вкус;

Рецепта:

Вземете месото, нарежете го на 3 парчета с големина 200-250 гр. и го поставете в тенджера да заври. След като заври, махнете кървавата пяна / каймак. Сложете супена лъжичка сол. Намалете огъня да къкри, докато месото се свари. Както писах в предната статия от рубриката, свареното месо може да се познае по два признака:

• Цвят
• Да вземете малко парче за вкусова проба.

Аз лично се доверявам на втория метод. Значително по-точен е.

След като месото се е сварило вече сте готови да преминете към същинското готвене. Измийте ,  обелете и нарежете картофите на средно големи кубчета 1.5см х 1см х 1см.  Извадете от тенджерата парчетата с месо и ги поставете в тавата. Поставете и предварително нарязаните картофи. Изсипете съдържанието на буркана с гювеч в тавата. Разбъркайте. Налейте от тенджерата бульон така, докато се картофите се покрият.  Добавете 4/5 лъжички олио. Сложете тавата във фурната на долно и горно печене на температура 200C. След 25-30 мин извадете тавата и проверете картофите. Трябва да са омекнали и в горния си край да са започнали да получават коричка. С вилица обърнете месцето. Добавете доматен сок 100/120 мл. Разбъркайте отново. Поръсете обилно с чубрица и джоджен.  Върнете тавата във фурната за още 20 мин.

Ето и как трябва да изглежда готовото ястие.

Аз лично днес използвах телешко месце. Гювечът става много вкусен и със свинско. Ако пък сте вегитарианец можете да си направите постен гювеч, но да Ви призная честно: „Не знаете какво изпускате!“

• Това частен университет ли е или държавен?!… Всички викат че е частен, а той се акредитира от държавата
• Има ли пари за образование или не?!… Правителството резна преди няма и месец финансирането на вузове като СУ, ТУ – София и други и ги обрече на мизерстване и смър,т защото нямало пари. Сега пък акредитира създаването на нов университет.

Дълго време днес си мисля, защо нов ВУЗ  в Перник? Защо не някъде другаде?  Оказа се, че има стотици причини.

1. Бойко им обеща метро. Оказа се, че те магистрала не могат да им пуснат пък какво остава за метро. И понеже метро няма, решиха да им направят ВУЗ.
2. Днес откриха ВУЗ-а в Перник, утре в Дупница, Сандански, Кюстендил и Петрич! Така де! Защо да караме гръцките и македонски студенти да пътуват от границата до София, като можем да ги „изучим” и в някой по-близък град.
3. Чрез създаване на ВУЗ в Перник, БББ (Б’ат Бойко Борисов) се опитва да спре урбанизационния процес на прииждане на Перничани в София.
4. Бойко Борисов и правителството, силно се надяват, че кадрите от новото учебно заведение ще успеят да завършат автомагистрала Люлин.
5. И не на последно място, в новия ВУЗ автомонтьорите и автоджамбазите на Перник ще могат да изучат не само на практика, а и на теория работата на четиритактовия двигател и устройството на автомобила.