Unbelievable…

Днес едно приятелче ми прати долната картинка.

Прочетох текста, в който няма нито една правилно изписана дума по-дълга от 4 букви. Един прост алгоритъм на четене, мозъците ни са се превърнали в сложна схема за визуално разпознаване на думи, разпознаване на начало и край на визуалния обект, дешифриране на част от обекта и разпознаването на възможните отговори извличайки информация от контекта. И всичко това с цел по-бързо и ефективно четене.
На пръв поглед можете да се хвалите, колко умен и интилигентен сте. Как можете да четете букво-глупости. Но като се замислите какво значи реално това?!… Ужас! Колко сме обременили мозъците си. Колко безумна информация държим в тях. Какви невероятни масиви от данни има в сивите ни вещества и колко бързо съумяваме да търсим в тях.
Казват, че човек ползва до 20% от мозъка си. Сигурно е така. Та ние толкова преуморяваме „централния ни процесор“, че той от рано се уморява и започва да не работи ефективно. Това естествено в кръга на шегата. Истината е, че през първите няколко години, човешкото тяло се учи да управлява една сложна машина от миларди невронни връзки. При това „обучение“ бебоците се научава как мозъка им може да управлява тялото. За управлението на тялото ни обаче, не са нужни всичките милиарди невронни връзки, а само 15-20% от тях.
Колкото повече гледам, чета и се интересувам, толкова повече разбирам поговорката „първите 7 години са най-важни за детето“. Не! Не говоря за възпитанието, а за това че родителите трябва да съумеят да създадат такава среда на бебока, че максимален брой от тези невронни връзки да бъдат активирани. Ето един интересен пример. Бебоците се раждат научени да плуват. В рамките на по-малко от месец малките човечета забравят вроденото познание, ако някои не им обърне внимание и не им даде възможност да плуват.
Страшна „машинка“ е човешкият мозък. Тиктака с бясна скорост за да догони човешките амбиции за развитие и съвършенство!