За телевизията и манипулацията или Обремененото човечество – част 15
Вчера се запознах с един младеж, който ми разви тезата „Аз не гледам телевизия, не слушам радио, не чета новини, щото те се опитват да ме манипулират!“ Момчето беше пичага, но не бих му обърнал чак такова внимание, ако той не беше може би 10-тия човек за последния месец, който с гордост заявяваше това.
Стана ми интересно! Заговорихме се.
Попитах го какво мисли за конфликта в Газа. Беше чувал нещо по темата. Знаеше, че „израелците са нападнали кораб в ивицата Газа”, но това беше всичко по темата. Причина за конфликта, как се е стигнало до него, кой участва и т. н. му беше пълна мъгла.
Попитах го какво му е мнението за Европа и Еврозоната. Тук одарих на камък! Нямаше такова!
И така… Пообсъдихме още доста други теми от ежедневието ни като граждани на света и България. Симпатягата или нямаше мнение, или мнението, което си беше създал се базираше на малкото факти, които случайно бяха го „удряли по челото”.
В един момент ми стана смешно. Това на пръв поглед интелигентно момче, не гледаше телевизия и не четеше новини, защото те го манипулирали. В същото време той е тотално дезинформиран, което като се замисли човек е най-голямата манипулация.
Стана ми смешно! На запад, партии и правителства дават луди пари, за да манипулират медиите и хората. В България хората сами се манипулират.
Вечерта, докато пътувах назад към София се замислих за живота на този човек. Стигнах до извода, че той е просто един беглец. Беглец, който бяга от реалния свят в негов собствена галактика. Галактика, манипулиран от самия него. Галактика, създадена удобна и уютна и за самия него. Единствените конфликти в неговия свят са при сблъсъка на неговата галактика с реалността. В сблъсъка на световете този манипулиран сам от себе си човек, е безсилен! Защото живота уви тече в реалността, а не във красивата му имагинерна галактика…
Фактът, че все повече млади хора отказват да живеят в реалния живот и бягат от реалността, за мен е плашещ! Това са хора, които са се предали. Хора, които не вярват, че могат да променят нещо в реалния живот и бягат в своята галактика.
Ще кажете какво толкова?!… Нещо нормално!
Уви! Не е така! Това за мен е робски дух! Моисей 80 години е обикалял из пустинята, докато робският дух на хората, поведени от него, умре! Ние, вече 66 години (45 + 21 ), се въртим на една малка шепа земя и уви няма надежда скоро да надмогнем себе си и да се превърнем в гражданско общество, в една съвременна държава, а не в сборище на хора имали нещастието да се родят в България.

Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...
Това е така, точно защото няма надежда да заживеем в гражданско общество – заради сички лакоми и безочливи комунистически прасета, резани, царски туршии, атакчовци с големи зурли и малки пишлета, заради сини, червени, зелени, пембени, лилави и други цветови гами от педерасти, заради дупетати, скапани ченгета-измекяри, президенти, десиденти, резиденти, генерали и други видове педали (които в крайна сметка са една обща кочина). Преди петнайсетина години си мислех, че с един здрав военен режим и малко клане на капути и предатели ще стане. И можеше. Но вече не било по-европейски. Не могло.
Но ако всеки от нас си спазва задълженията като гражданин и си търси съответно правата на гражданин – може и да стане. И ако нещо не може да направиш сам – огледай се – насред пошлостта, педерастията и чалгата наоколо, все ще има поне един свестен да помогне.
Мамка му, ние така и така сме фира – но поне заради тези след нас си струва да опитаме.
Бат Минко,
добре размишляваш, ама монетата има и обратна страна.
Защо ти дефинираш какво е реално?
Всичко казно от човек е субективно!!!
А повечето „бягат“ в имагинерната си галактика, защото само Дон Кихот се бори с вятърните мелници. Искам да кажа, че да се пробваш да промениш неща , извън сферата ти на влияние е точно същото като да атакуваш вятърни мелници!!!
- Е к’во тогава, така ли да оставим нещата? Да се предадем ? Да се примирим ?
Не!!!
Тогава се организираме, ставаме група с по-голяма сфера на влияние (повече сме), и ако не става со кротце, ще се прова со кютек
Затова трябва да се насочим да създадем „сплотено гражданско общество“!!! Така създаваме „инструмента“ с който можем да повлияем, на нещата, който са извън сферата на влияние за всеки отделен човек.
Когато имаме „инструментите“, тогава ще има и смисъл да се „информираме“ за проблемите който си засегнал.
Иначе сме в ролята на кучетата който лаят по кервана …..
Tedex,
Конфликта в Газа е световна реалност. Енергийната политика и АЕЦ Белене е от българската реалност. Икономическата криза в Еврозоната е европейска реалност.
Защо смяташ, че аз дефинирам кое е реално и кое не? И Аз като теб съм просто съм един наблюдател.
Що се отнася до промяната ще ти разкажа нещо което ме научиха едни страхотни хора от едно специално училище.
Учителката Атина каза:
– Трябва да промените …
Един студент от групата и отвърна:
– Но това няма да промени света?!…
Отговора и беше светкавичен:
– Промяната ще промени Вас! А щом промени Вас, ще промени и вашия свят!
Съгласен съм с теб, че трябва да създадем гражданско общество. Но то не може да бъде създадено от хора живеещи в паралелни вселени и галактирки. Именно това е нещото което ме плаши. Комуникациите, медии, телевизия, Интернет и какво ли още не ни заливав ежедневието, а хората ставаме все по- самотни и по- самотни. Всеки в неговата си галактика и свят.
Ще спра до тук. Някои ден ще надраскам нещо повече по темата. Просто още не е узряло.
Всеки има правото на избор и съответно правото да създава своя собствена реалност. Едва ли има двама души на този свят, които да имат една и съща реалност. Причината това да е така е много простичка. Всички се интересуваме от различни неща, преживяли сме различни неща и съответно се интересуваме от различни неща. А реалността се определя в голяма степен от това, което търсим. А ние търсим нещата, които са ни познати, т.е. тези които ни вълнуват.
Опитвам се напоследък да живея тук и сега, като за целта се интересувам от нещата, които се случват с мен и около мен. Вълнувам се от неща, които мога да променя и които влияят на моя живот. Газа ми влияе доста слабо, Европейската икономическа политика – също. Всякакви такива историики могат единствено да ме отклонят от важното, а за мен единственото важно е това, което се случва сега с мен и с околните около мен. Всичко друго е извън интересите ми. Защото реалностите са различни, но галактиката е една.
Тук не мога да се съглася с тебе Яфка!
Кризата в газа е далеко (на близо 3000) км, но ако не се намери мирно разрешение, скоро и ние ще сме в нея. За Еврозоната положението е още по- кофти, защото ние сме част от нея.
Съгласен съм, че всеки човек живее в собствен свят в който той допуска какво да има и какво не. Но няма да е зле ако света който си изграждаш има допирни точки с реалността. Особенно тази която е или може да даде отражение в твоя свят.
Добър ден, г-н Лазаров! Тъй като съм ученичка и работя в момента точно по тема, свързана с телевизията, бих искала да ви задам няколко въпроса, само че не можах да намеря в блога ви някакви контакти. Моля ви, пишете ми при първа възможност, благодаря предварително!
Добре! Кажете какво предлагате?
Според мен спокойно може да научиш какво става по света от новини, публикувани в интернет. Свободни от реклами, подредени по категории, без да скачат от тема в тема преди да си помислил какво си научил преди секунди, при това ти дават възможност да обмениш мнение с хора като теб, и в тези мнения често се открива истината.
Младежа според мен много добре се е ориентирал, не знам защо си решил, че с него трябва да обсъждаш новините от другия край на света, той в момента може пък да е на вълна кама сутра и както знаем, любовта движи света и така той е много в час даже
. И да отбележа, със сигурност тези новини всъщност не са истинските теми, които има полза да се обсъдят, защото всъщност нещата стават „под масата“ и не се разкриват току така в централната емисия. Там са само отблясъци, при това така нагласени че да заслепяват повече, отколкото да казват нещо смислено.
Георги, аз не искам да гледа централните новини. Но има новини които трябва да чуеш и да имаш мнение.