Един смешно тъжен анекдот

Преди няколко дни пътувах за Шумен, както винаги по късни доби. Хем да избягам от трафика, хем да няма полицаи. Речено сторено. Към 20:30 взех моята малка принцеса и потеглихме към Шумен. След няколко часа бяхме на Търново. И докато се правих на Алберто Томба ми хрумна следния анекдот:

Един августовски ден Вуте и Нане тръгнали към морето със старата „Жигула“ на Вуте. По път дръннали по една-две бири, заради жегата, за блясък в очите и добро настроение в душите. По едно време Нане казал на Вуте:
- Абе, Вуте, намали бе! Влязохме в Търново.
- Е па по к’во позна, че сме в Търново, бре Нане?
- Е как по какво бре?!… Не чуваш ли как дрънчи колата по дупките…

А сега сериозно.
Когато пътувате в посока от София за Варна, на входа на Търново ви отбиват, за да минете през заобиколния път. Веднага щом ви отбият, пътя свършва и започва нещо като това на снимката. То трудно може да се нарече път, защото дори в бомбардираното Косово имаха по-добри пътища от това на снимката.

1. Хубаво е, че правят нов път в Търново, но не е ли добре кмета на Търново да оправи и пътя, по който се очаква в момента да минава трафика?!…
2. Няма ли да е добре участъкът да бъде маркиран, че има естествени неравности по пътя?!… В настоящия момент няма никаква маркировка. Или, че влизате на територията на минно поле.

Крайно време е ние гражданите да започнем да съдим общината и държавата за това, че не си е свършила работата.