Много се изписа за връщането на тленните останки на цар Самуил на българска земя. Много хора посетиха церемонията и отдадоха почит на един велик български владетел.
Други изразиха мнение по различни медии, че сделката между България и Гърция е неизгодна. Че България дава ценни църковни реликви, злато и сребро, а в замяна получава „едни кости“. Че Румен Радев използва сделката за политически PR.
Аз не искам да коментирам дали сделката е добра или лоша.
Искам да предложа един друг ъгъл. Една друга гледна точка.
Не знам дали съм прав. Това са просто едни размисли…
От няколко дни си задавам един въпрос:
Защо точно сега?
Защо Гърция реши точно сега да предаде останките на Самуил — около 70 години след откриването им?
Да, много хора твърдят, че България е платила прекалено висока цена. Че тези 48 църковни реликви са изключително ценни и че Радев едва ли не си е „купил“ политически дивидент с тях.
Само че преговорите с Гърция не започват с Радев. Те се водят от години. Още около 2014 г., когато се отбелязаха 1000 години от смъртта на Самуил, темата за връщането на останките му отново беше поставена на високо политическо ниво. В различни моменти от гръцка страна са поставяни въпроси за връщането на ръкописи и църковни ценности, изнесени от гръцки манастири.
И въпреки това сделка няма.
До 2026 г.
Защо тогава гърците се съгласиха точно сега?
Нека подредим няколко дати. Всеки може да ги провери и сам да си направи изводите.
29 септември 2026 г.
България и Гърция обявяват договореността за размяна на културни ценности и връщането на останките на цар Самуил.
30 септември 2026 г.
Започва балканската обиколка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
2 октомври 2026 г.
Фон дер Лайен е в Северна Македония. Среща се с премиера Християн Мицкоски и президента Гордана Силяновска-Давкова. Сред основните теми е европейският път на Северна Македония и процесът по присъединяването ѝ към ЕС.
3 октомври 2026 г.
Гърция предава останките на цар Самуил на България.
Само по себе си това може да е съвпадение.
Но има още един детайл.
Цар Самуил е една от най-чувствителните фигури в историческия спор между България и Северна Македония.
За българската историография държавата на Самуил е продължение на Първото българско царство. В Северна Македония съществува различен национален исторически прочит, при който Самуил заема важно място в македонския исторически разказ.
И точно в този момент Гърция — държава членка на ЕС и съсед на Северна Македония — официално предава останките на Самуил на България.
Ден след посещението на председателя на Европейската комисия в Скопие.
Може би няма никаква връзка.
Може би това е просто успешният край на преговори, водени в продължение на десетилетия.
Но може би има и дипломатическо послание.
Гърция също има сложни отношения със Скопие и свои изисквания, свързани с изпълнението на Преспанския договор. България от своя страна настоява Северна Македония да изпълни поетите ангажименти, свързани с европейската ѝ интеграция.
А Европейският съюз иска процесът на разширяване към Западните Балкани да продължи.
И на този фон, в рамките само на няколко дни, се случват три неща:
България и Гърция постигат историческо споразумение.
Председателят на Европейската комисия отива в Скопие да говори за европейското бъдеще на Северна Македония.
А ден по-късно Гърция предава останките на цар Самуил на България.
Съвпадение?
Напълно възможно.
Дипломатически знак към Скопие?
Също е възможно.
Нямам доказателства, че трите събития са координирани, затова няма да твърдя, че са.
Но в дипломацията символите понякога говорят също толкова силно, колкото официалните декларации.
А моментът, избран за завръщането на Самуил в България, поне според мен заслужава да си зададем един прост въпрос:
Защо точно сега?