Много се изписа за връщането на тленните останки на цар Самуил на българска земя. Много хора посетиха церемонията и отдадоха почит на един велик български владетел.

Други изразиха мнение по различни медии, че сделката между България и Гърция е неизгодна. Че България дава ценни църковни реликви, злато и сребро, а в замяна получава „едни кости“. Че Румен Радев използва сделката за политически PR.

Аз не искам да коментирам дали сделката е добра или лоша.

Искам да предложа един друг ъгъл. Една друга гледна точка.

Не знам дали съм прав. Това са просто едни размисли…

От няколко дни си задавам един въпрос:

Защо точно сега?

Защо Гърция реши точно сега да предаде останките на Самуил — около 70 години след откриването им?

Да, много хора твърдят, че България е платила прекалено висока цена. Че тези 48 църковни реликви са изключително ценни и че Радев едва ли не си е „купил“ политически дивидент с тях.

Само че преговорите с Гърция не започват с Радев. Те се водят от години. Още около 2014 г., когато се отбелязаха 1000 години от смъртта на Самуил, темата за връщането на останките му отново беше поставена на високо политическо ниво. В различни моменти от гръцка страна са поставяни въпроси за връщането на ръкописи и църковни ценности, изнесени от гръцки манастири.

И въпреки това сделка няма.

До 2026 г.

Защо тогава гърците се съгласиха точно сега?

Нека подредим няколко дати. Всеки може да ги провери и сам да си направи изводите.

29 септември 2026 г.
България и Гърция обявяват договореността за размяна на културни ценности и връщането на останките на цар Самуил.

30 септември 2026 г.
Започва балканската обиколка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

2 октомври 2026 г.
Фон дер Лайен е в Северна Македония. Среща се с премиера Християн Мицкоски и президента Гордана Силяновска-Давкова. Сред основните теми е европейският път на Северна Македония и процесът по присъединяването ѝ към ЕС.

3 октомври 2026 г.
Гърция предава останките на цар Самуил на България.

Само по себе си това може да е съвпадение.

Но има още един детайл.

Цар Самуил е една от най-чувствителните фигури в историческия спор между България и Северна Македония.

За българската историография държавата на Самуил е продължение на Първото българско царство. В Северна Македония съществува различен национален исторически прочит, при който Самуил заема важно място в македонския исторически разказ.

И точно в този момент Гърция — държава членка на ЕС и съсед на Северна Македония — официално предава останките на Самуил на България.

Ден след посещението на председателя на Европейската комисия в Скопие.

Може би няма никаква връзка.

Може би това е просто успешният край на преговори, водени в продължение на десетилетия.

Но може би има и дипломатическо послание.

Гърция също има сложни отношения със Скопие и свои изисквания, свързани с изпълнението на Преспанския договор. България от своя страна настоява Северна Македония да изпълни поетите ангажименти, свързани с европейската ѝ интеграция.

А Европейският съюз иска процесът на разширяване към Западните Балкани да продължи.

И на този фон, в рамките само на няколко дни, се случват три неща:

България и Гърция постигат историческо споразумение.

Председателят на Европейската комисия отива в Скопие да говори за европейското бъдеще на Северна Македония.

А ден по-късно Гърция предава останките на цар Самуил на България.

Съвпадение?

Напълно възможно.

Дипломатически знак към Скопие?

Също е възможно.

Нямам доказателства, че трите събития са координирани, затова няма да твърдя, че са.

Но в дипломацията символите понякога говорят също толкова силно, колкото официалните декларации.

А моментът, избран за завръщането на Самуил в България, поне според мен заслужава да си зададем един прост въпрос:

Защо точно сега?

Налага ми се да си извадя няколко документа от различни институции в България. Няма проблем. Аз съм IT, имам неблагоразумието да ползвам MAC, но пък имам електронен подпис – КЕП и съм инатливо момче.

И така сагата започна в четвъртък ранен следобед. Включвам подписа и започвам борбата. И ….. Греда! Фирменият профил не е свързан с моят личен подпис. Няма проблем. Подавам заявление, изчаквам до следващият работен ден и готово. Вече може да подавате заявление от името на фирмата.

Първо пускам заявление до Софийска община, полсе до община Русе и за финал до Агенция инспекция по труда.

Тези 3 заявки успешно изпратих в петък преди обед.

След по-малко от 30 мин, получих обаждане от служителка на община Русе. Каза, че трябва да платя такса. Пита ме: Как ще платя? Отговорих и “Дайте през системата.” След малко получух “покана” за плащане. Заплатих услугата и в ранният следобед вече имах желаният PDF.

От Главна инспекция по труда не искат пари за издаване на справка и по-малко от 2 часа след изпращането на заявката вече имах нужният документ. Адмирации!

И тук идва най-инетеснат част: Софийска община за които най-първо подадох завка все още не са я обработили.

Днес е понеделник, часа е 11:40 и познайнте. НИЩО!!! Софийска община все още не са “получили” (приели) заявката. Камо ли пък да я предвиждат към издаване. (Виж картинката по-горе и непрочетеният статус на съобщението). 1 работен ден по-късно процеса по издаване на документа не е започнал.

Намирам контакт с общината. Служителката ми казва “Ами то няма експресни услуга”. Аз и казвам, че в бланката има таква и аз съм заявил именно експресна услуга.

Тогава чух най-жестокото обяснение от държавен служител за 21 век: Господине, щом бързате, идеете на място…

Уважаеми служители на софийска община, ужаеми г-н Терзиев, вероятно сте сбъркали времето в което сте се родили и/или живеете защото вече е 21 век и докато вие спите, другите институции в България активно работят.

На 02.04.2025г. кмета на София Васил Терзиев представи своя план “Визия за Витоша“. Планът беше представен онлайн и шумно коментиран по медиите. Оставям линк на който може да изгледате представянето му.

Както сами може да чуете след 8 минута на презентацията, има План А, който е да мотивираме концесионера да обнови съоръжението – Симеононовският лифт и да го пусне в експлоатация и План Б общината да реновира Драгалевският лифт. Прекрасно! Най-после имаме кмет който има визия за Витоша. И не само, че има визия, но кмета заложи и срок кога общината минава от План А на План Б (слушайте след 9:10). Заложеният срок е края на лятото.

В края на лятото Витоша ски подават до няколко министерства и община София своят проект за реновиране/подмяна на Симеоновският лифт. Този проект е идеен без някой да се ангажира с какъвто и да е срок за неговото изпълнение.

И така плана “Визия за Витоша” е по план, но без реално изпълнение на плана защото нищо не се случва.

Всъщност от години (края на 2023) достъпа до Витоша става посредством План Z. В План Z общината наеми десетки охранители, контрол по транспорта и др. които да регулират паркирането на коли в Парк Витоша, както и движението на двете автобусни линии: 63 до Златните мостове и 66 до Алеко. Този ад с паркирането води до там, че ако искате да заведете детето си да се пързаля с шейна на Алеко или трябва да го събудите в 7:00 сутринта в почивният ви ден и веднага да се изстреляте към планината, или да го оставите да поспи още час, но после да го накарате да извърви между 30 и 60 минути за да стигне от мястото на което са ви разрешили да паркирате, до място на което може да се пързаляте. И след като се попързаляте 30мин трябва отново да извървите същото това разстояние. Всеки който имам малко дете разбира, че след едно такова преживяване, жаланието на малчуганите да се пързалят рязко спада.

Добрата новина е, че Plan Z включва и две автобусни линии. Те са на половин час и поемат по 40 човека. Ноооооо този капацитет рязко намалява когато в него се включи ски екипировка и Чук и Гек шейни. Преди 2 години общината закупи към автобусите стойки за велосипеди. Това беше прекрасна инициатива и много млади момчета и момичета започнаха да използват автобусите за да се качат и покарат колела на Витоша. Но вече 2-ра година няма някой общински служител който да се светне, че зимата могат да заменят стойките за велосипеди с такива за ски, бордове и шейни и не е нужно пътниците да качват екипировката в автобуса.

Извън ски сезона броя на автобусите обслужващи планината е горе долу задоволителен, макар от време на време да има ексцесии в по-хубавите и слънчеви дни. Но през ски сезона нещата рязко загрубяват. Броя на автобусите не може да поеме туристи, плюс скиори и тяхното оборудване и се случват гледки като долната от днес (08.02.2026)…

В друга част от плана “Визия за Витоша” ставаше дума за туристическите пътеки в планината. Няколко примера и за тях: Лятото близо месец моста на пътеката между хижа Алеко и горна лифтова станция на Драгалевският лифт беше пропаднал и опасен. Нормално. Случва се. Но не е нормално да няма информационни табели в началото на пътеката, че е опасна. “Горната” алтернативна пътека минава през няколко ручейчета и заблатени места. Преди години някой беше направил дървени стъпала за да може туристите да не джапат в кал и вода. Но тези съоръжения отдавна за изгнили и опасни. За жалост никой не ги ремонтира или поне да ги премахне за да не се нарани някой.

Друг пример. В средата на октомври 2025 година падна мокър сняг. Дърветата още бяха с листа и това доведе до горолом. Нормално. Случвало се е преди. Вероятно ще се случи пак след някоя друга година. Но близо 3 седмици по-късно падналите дървета не бяха почистени по червената маркировка между хижа Алеко и заслон Бай Кръстьо. Това не е случайна пътека а маркирана пътека част от международният пешеходен тур E4.

Друг пример. В горната част на Драгалевския лифт от повече от 3 месеца има паднал бял кабел, който през зимата е почти невидим и представлява реална опасност от тежка травма за скиори и сноубордисти. В договора за концесията на съоръжението изрично е записано, че то трябва да бъде безопасно не само за ползвателите му, но и за всички трети лица. Въпреки това, рискът съществува и остава необезопасен, без да има видими действия за отстраняването му или санкции за неизпълнение на задълженията. В други, „нормални“ държави подобно системно и очевидно нарушение на изискванията за безопасност би било достатъчно основание за прекратяване на концесионния договор. У нас уви – не.

И докато кмета презентира “Визия за Витоша”, реалността на Витоша е: без лифтове, без транспорт и без базова поддръжка на пътеки и съоръжения.

Те това е План Z – “Кмета презентира, хората се оправят сами…”

Наскоро излезе прословутият сериал на HBO –  Chernobyl. В него HBO показват американската версия за аварията в Чернобил.  Много се изписа през последните дни за сериала. Според едни, не бил много достоверен, според други бил…

Continue reading →

Преди да вляза в програма Preview бях един симпатичен тарантулест програмист който се изживяваше на парапланерист в свободното си време!

Моя милост и Баба Меца на шуменското плато между два фронта – май  2012!

Айляци на Мадара чакат да “стане” – януари 2013!

Но не какъв да е парапланерист а един от 3-мата най-тежки парапланеристи в Бъгария (а може би и не само) със завидните 144 кг (живо тегло).  Летях с крило което беше 37кв/м (предполагам, че хола на повечето читатели на тази статия е по-малък) и  имаше летателен диазпазон от 130 до 160кг. Всъщност размера е за малък тандем – крило с което летят двама. В последните години бях започнал да следя теглото си и да правя неуспешни опити да отслабвам, но всичко стигаше до кило-две надолу, кило-две нагоре. Какво беше здравословното ми състояние. Ами бях “Глюкофаш 1000” (Нормаглик или някой от другите му заместители) по две на ден и бях записан в тестовата програма на Виктоза  – ново лекарство по това време, което трябеваше да е заместител на инсулина. Биех си две дози дневно. Ако не си вземах лекарствата кеъвната ми захар стигаше до 12! Предполагам се досещата, че освен висока кръвна захар имах и висок холестерол – 9! За него не пиех нищо. Бях решил, че по-вероятно е да умра от диабет!

Continue reading →

Аз съм от онези странни типове, любители на планината, които обичат да се разхождат и наслаждават на мразовитите бели пустинни  зимни гледки. Уви, планината зимата е доста по-сурова и по-коварна и правилната екипировка е от съществено, бих казал животоспасяващо значение. Днес искам да ви разкажа за последната ми инвентарна придобивка, която се оказа много добра.

Continue reading →