Вчера (14 фев 2019) реших да се кача за една бърза пантаджийска разходка до Червни връх. В 9:10 бях на лифта и след малко повече от половин час вече бях на ските. Долу (до Алеко) времето беше разкошно! Топло, слънчево и със слаб вятър. Реших, че по-късно като позагрея мога да се съблека по термо-бельо. След като излязох на долното платато усетих студения северен вятър. Реших да не избързвам със събличането. Щом излязох на горното плато, вятъра с два три порива набързо издуха идеята за събличане. Продължаваше да бъде все така слънчево, но се появиха и първите малки облачета които експресно прелитаха около върха.
Бил съм доста пъти на Витоша. Бил съм им и при доста по-лоши метео условия и реших, че няма да разреша някакъв си вятър да ми развали разходката. Когато стигнах разклона за “Лале 2” върха започна да се скрива все по-продължително в облаци които вятъра все по-трудно издухваше. И когато след 10 минути поех под влек Червни връх, Слънцето напълно изчезна. Гледката се скри и стана доста студено. Окол 2о-ти стълб реших, че май е по-добре да се връщам. Откопчах ските, махнах ръкавиците и тръгнах да свакям коланите. За по-малко от минута ръцете ми замръзна. Реших, че май е по-добре да продължа и да се оправя горе в заслона на топло. Сложих си ръкавицата, закопчах ските и дадох газ. Горе пред чайната имаше две момчета които се снимаха в леденият вятър с футболни шалчета. Виждаше ми се странно в този вятрър да мръзнеш докато се снимаш в облак без видимост, но съм срещал всякакви чешити по планините и съм свикнал да ги приемам. Когато ги приближих, едно от момчетата се обърна към мен и ме попита: “Вие ли сте от чайната?”. Отвърнах отрицателно и се запитах: “Какво значи това?”. Събух ските, направих 3 крачки и останах още по-удивен. Стълбите на заслона бяха целите в навят сняг а вратата на заслона беше отворена. Внимателно се качих по стълбите, оставих ските, натиснах дръжката и … Заключено! Почуках. После потропах… Нищо! Започнах да се оправям набързо защото макар и на завет, вратата на заслона не можеше да се затвори и в малката стаичка 1м на 1м си беше адски студено. Набързо се приготвих. Облякох полара. Сложих очилата и каската. През цялото време (3-4 мин) продължавах да тропам… Накрая снимах едно клипче и потеглих надолу. Преди да тръгна с щеката позачистих малко снят около вратата и с голямо усилие успях да я затворя. След 30мин бях пред кабинката на Алеко която също не работеше (като чайната).
Тук мисля, да спра с увлекателният разказ.
Преди месец и половина куцо, кьораво и сакато се овълчи срещу Чаво и Ирина (старите наематели на чайната). Какви лоши хора били, как оставили горкичкият Кирчо, който по-късно се оказа, че не зане какво значи думата “НЕ” – нещо което се учи на възраст 3-4 години, да измръзне на връх нова година. Как заради тях се наложило спасителни акции. “Какви хора били?!…”. “Нямали място в планината!”. По медиите се размятаха договори, клаузи, укази, анекси и т.н.
От моите ходения по Витоша познавам Ирина и Чавдар задочно. Винаги когато съм ходил в работно време (случвало ми се е да ходя и в неработно) чайната е бил отворена,топла и е имало нещо за хапване. Зимата преди да се роди Даричка, често ходихме до Черни връх с приятели. Обожавах тези сутрини! Планина, красиви гледки, топъл чай, вкусна прясно изпечена палачинка и добро настроение. Ходил съм в заслона в дни в които времето е било толкова лошо, че едва ли са сме се качвали и 20 човека за целия ден. Бил съм в дни в които е нямало ток или водопровода от каптажа е бил замръзнал и е нямало вода сградата. Но винаги е имало домакини които са ме посрещали с топла печка, чай и нещо за хапване.
И така до вчера когато се качих и чайната не работеше и в работно време! По средата на ски сезона! Неееееее! Грешите! Аз не обвинявам новите стопани. Те не са виновни! И те както и старите собственици са оставени да работят в идиотски обстоятелства които наемателите не могат да променят. Всъщност истинският виновник за цирка от последните месеци със заслон Черни връх е Българският Туристически Съюз! Тази шепа “сърдити старчета” на които държавата е поверика да се грижат за хижите в България са главният виновник за събитията от последните месеци! Те са тези които правят само далаверки за усвояване на пари и в крайна сметка нищо за благото на неправителственият сектор за който отговарят. Именно тези хора създават проблемите! В медиите имаше доста подробни материали колко пари са дали Столична община за поддръжка на заслон Черни връх за последните години и как почти нищо от тези пари не е било вложено в самия заслон. Ако с тези пари беше ремонтирана сградата и беше разширено помещението на заслона (сега заслона е само предверието което е 1 квадратен метър) и беше измислено някаква форма на утопление – всичко шеще да бъде наред.
Но още по-тъжната истина е, че проблемите не са само със заслон Черни връх. По-голяма част от заслоните и хижите на Витоша, а и по другите планини, са на същото дередже. Заключени, изпорутени, мръсни…
Голямата истина е, че да се заемеш да поддрържаш заслон/хижа в България трябва да си малко или повече луд! А за да правиш това на високопланинска хижа/заслон без път, посред зима, трябва да си бая луд! И както е казал Иван Вазов: „Лудите, лудите – те да са живи!“
Ето и клипчето което заснех на заслона.