FreeCooking

Повече от едно денонощие съм на Иракли. Посрещаме и изпращаме слънцето, печем се като смокове на ситния пясък, плуваме в топлото море.
Сега обаче искам да ви разкажа с какво се храним тук.
Както се досещате, докато летуваш на палатка, липсват кухнениски уреди от рода на хладилник, печка, кухненски робот, съдомиялна и др. Липсата на хладилник обаче е най-осезателна и е основен фактор при избора и приготвянето на местни специалитети.
Сега ще ви разкажа какво включва таз вечерното ни меню. Негов главен готвач е бате Цанко.

1. Матадор (Таратор за Мармоти)
Матадорът много прилича на Таратор с изключение на някои основни съставки. Ето и списъка на нужните ви продукти:
- кисело мляко „Бор Чвор“ [на 6 непълни дни!];
- краставици (небелени);
- вода;
- див джоджен и дива мента, брани около устието на река Вая;
- рафинирано слънчево олио.
Всички съставки се поставят в 10-литрова туба от минерална вода и се джурка на ръка до получаване на хомогенна смес.

IMG_0654

2. Картофи с билково масло и джоджен (рецептата е инспирирана от списание „Cosmopoliten“)
Списък с нужните продукти:
- картофи;
- домати;
- див джоджен, бран около устието на река Вая (този от баира е сух);
- малко овче сирене за аромат;
- билково масло (1.99лв от „Метро“ Ст. Загора) – на около 6 слънчеви дни.
Всички продукти се завиват във фолио и се слагат на жарава от дървени въглища „Цър Пър“.

IMG_0655

3. Свежа зелева салата с чери доматчета и сок от лайм – без мазнини и олио.
Списък с нужните продукти:
- невръстна малка зелка;
- чери домати [Ако нямате, както и ние, използвайте обикновени];
- сокът от един лайм с предварително премахнати семки;
Малката зелка се нарязва на ситно. Към нея се прибавят ситно нарязаните домати, след което сместа се залива със сока от един лайм, на който предварително сте премахнали вредните за панкреаса семки.

IMG_0657

P.S. В интерес на истината картофите са уникално вкусни. Ако не сте вегерианец можете да заместите растителната мазнина с луканка или друг вид салам.

Честит ви July Morning

Честит ви July Morning, който тази година е в сряда :p
Тук на Иракли времето е страхотно. На небето няма нито едно облаче, а слънцето яко прежуря. Уви Интернетa хич го няма и ще трябва да изчакате да намеря по-читава връзка, за да мога да кача снимките от изгрева.
А той (изгревът), както винаги беше страхотен. Слънцето „изплува“ от морето нейде към 5:40. Дискът беше голям, червен и красив!
След като слънцето изгря, скочих в банските да пробвам водата. Както и очаквах беше студена. Все пак още нямаше 06:00.
Сега седя на плажа и се препичам като смок. За съжаление батерията свършва и ще трябва да приключвам за сега.
Бай-Бай.

Wind Of Change or Change Of Wind

Вятърът на промяната или промяната на вятъра?!…
Всъщност няма никакво значение! Важното е да си на правилното място (Каварна) в правилния момент (20:00 на 02.07.2009г.).
Аз ще бъда там!!! Предниятпът ги изпуснах, но този път няма прошка. Едно малко късче хартия ще ми даде правото да се полюбувам за няколко часа на една от най-добрите рок-банди от 90-те години на миналия век. Господи! Звуча все едно съм на 93 а не на 31…
Е! Ако някой е на Каварна в средата на другата седмица нека звънне. Ще се радвам да се видя с приятели на морето в най-рокерския град в България – Каварна!

Анти чалга кампания №97 – Хей, момиче

Днес ще въвлечем още една българска рок банда от близкото минало. Мнозина от вас може би са се досетили по заглавието – БТР. Повечето хора асоциират името на бандата с парчето им „Елмаз и стъкло“. Аз обаче повече харесвам песента, която съм избрал за днес – „Хей, момиче“.
Парчето е от албума „Б.Т.Р.’97”. (Ха, познайте коя година е издаден албума?!… Тези, които заложиха на 1997г. печелят безплатна песен!). Всъщност албумът е записан през 1996г., но поради политико-икономическото положение в страната никой не се наема да го издаде.
Това за мен е най-силният албум на групата, който съдържа сингли като „Елмаз и стъкло“, „Хей, момиче“, “Хвани живота си в ръце”, “Златна рибка” и др.

Това е текстът на български:

Помниш ли старата върба,
там откривахме света,
а мечтите ни изглеждаха реални.
Твоят ден сега е уморен,
погледът ти е така студен,
вярата стопи се в забрава.

Книгите с прах покрити,
а мечтите са дълбоко скрити,
как обърка се живота
така и не разбра.

Сега вървиш по пътя си,
очите пълни със сълзи
може би заради несбъднати мечти.
Работиш в бар сред хора хиляди,
денят започва в зори,
а ти реши че всичко е пари.

Хей, момиче ти кажи,
че не всичко е пари,
как обърка се живота
така и не разбра.
Хей, момиче разбери
не всичко е пари,
кой обърка ти живота така и не разбра.

Ти, момиче, му кажи
остани или си върви.

А това е клипът на песента:

iPhone redsn0w

Преди 5 дена излезе новата версия на софтуера за iPhone – iPhone 3.0. Вчера колегите от Dev-Team пуснаха redsn0w. Новият софтуер jailbreck-ва и отключва iPhone, а iPhone3G само го jailbreck-ва. Проблемът е, че в пакета redsn0w не е включен модулът yellowsn0w, който отключва GSM модула на 3G телефона. От Dev-Team обещават в следващите дни да пуснат ultrasn0w – пакет, който ще включва и yellowsn0w и ще отключва и iPhone 3G.
Ако сте собственик на iPhone ви препоръчвам да си сложите новия софтуер. Ако само го ъпдейтнете няма да имате нужда да правите каквото и да е било, защото телефонът си остава jailbreack-нат. При мен обаче се получи забавяне на телефона. За това реших да пробвам да го „Resetna“. Телефонът се заключи. Пуснах си readsn0w-а и за няколко минути бях отново с телефон. Добрата новина е, че лагването на телефона изчезна след „Reseta“ на телефона.
Няколко важни подробност, полезни линкове и особенности.
1. Преди да правите каквото и да е било по телефон си, направете пълен backup. Да при мен ъпдейтът не затри нищо, но не мога да съм сигурен дали при вас е така.
2. Изтеглете си readsn0w.
3. Изтеглете си оргиналния имидж на новия софтуер.
4. Ако файла, който издърпате, е (iPhone.+).zip го преименувайте на (iPhone.+).ipsw.
5. Следвайте внимателно инструкциите за отключване.
6. Изчакайте. Може в някакъв момент да ви се стори, че телефончето е забило. Не е така. Просто имайте търпение.
7. Честито! Имате си iPhone със OS 3.0.

Какви са подобренията:
1. Имате уникална търсачка, която се намира на най-лявата възможна страница. Когато напишете нещо в нея, тя търси в всички полета на контакти, фаворите и т. н.
2. Имате Cut & Copy & Paste.
3. Има подобрения в камерата.
4. Главови бележки
5. Подобрена графика. Особенно в някои приложения.

Ако имате свободно време и желание ъпгрейднете си софтуера. Новият е по-добър и по-красив, но и мъничко по-бавен. Не случайно новият iPhone 3GS е със 600Mhz процесор

iPhone OS 3.0

Под чинара/Истината – част 4

Това е четвъртото ми любимо стихотворение от стихосбирката „Под чинара“. Приятно четене.

Веднъж, пред кафенето, сред алана
се спречкаха Алито със Шабана —
събраха свят и вдигнаха кавга.
Берберинът, Сабрито, се завтече:
— Ще ида да ги помиря — ни рече, —
ще ги оправя аз, хем ей сега.
След малко, гледам, връща се Сабрито,
хептен издраскано и доста бито.
— Сабри бе — питам го, — не олду [какво стана]?
— Брак холан [остави се] — казва, — търсих си белята:
удариха ме със юмрук в главата,
та и окото ми се чак наду.
Казах им истината, както зная —
кабахатлия [виновен] станах аз накрая…
Защо ми трябваше! Динсиз инсан [безбожник, неверник]!
— Как? Истината? Тя ли те подстори?
Тя никога ачик не се говори! —
обади се тогаз Кючук-Хасан.
— Пашовка някога, от свойта стая
видяла, че отвънка, пред сарая,
до портата се мъдри просяк стар.
Но всеки, който покрай него мине,
поспре се и наместо милостиня
току му залепи един шамар.
Зачудила се хепийдже [много] жената…
След малко тръгнала от одаята,
по стълбата, та хоп — при него чак:
— Бре, старче, я кажи, защо тъй днеска,
кой где помине, току те наплеска?
Ти днес изяде май бая даяк [бой]!?
— Защо ли, бей-ханъм? Та аз не крия:
такъв късмет е моя! Орисия!
Или в главата имам ексиклик [недостиг]:
край мене, който спре или помине —
без разлика на чин и на години,
аз истината казвам му ачик!
— Бре сарп [остър] акъл! Демек саалам [добре] познава?!
Кажи и мойта истина тогава:
Защо отгоре слязла съм дотук?
— Защо ли? Ти за мъж байрака вириш
и ходиш тук и там, да си го дириш!…
Ханъмата го блъснала с юмрук…
Така върви, Сабри, открай дюнята [светът]:
уж истината е за всички свята
и хората от нея нямат страх,
но кажеш ли я право във очите —
стисни душата си между зъбите,
че има да ядеш зеде [излишно] пердах…

Една страхотна музикална реклама.

Скучно е да гледаш българска телевизия! Ужасно дълги блокове с реклами, при това на често! А в тях само приказки и клишета: Дзен туй, абсолютно натурално онуй, спа такова, хидратиращо онакова, онези дни били по хубави, онези нощи също и какво ли още не…
Долната реклама ще ви покаже как умелото съчетаване на музика и картина може да създаде мултимедийно послание без нито една изречена дума…

За прогреса…

Аз съм управител на „Technical-Solution“ – фирма, занимаваща се с високи технологии: Интернет-и, GSM-и, SMS-и, VoIP централи, Linux сървъри и какви ли не други високотехнологични джунджурии и щуротии. Обичам новите технологии! Излезе ли някоя нова технологична играчка, мога да си играя с нея часове.
Но дори на мен понякога ми писва, а какво ли остава за нормалните хора.
Преди няколко дни бях на свиждане на баща ми в болница „Токуда“. Побъбрихме си на филан-фастък бир кач, да кика двама и в един момент ми се доходи до тоалетна. Тоалетната, слава Богу, беше наблизо и за секунди прелетях разстоянието от една врата. Дотук добре. Свърших на бързо бързата работа, закопчах дюкянчето и, когато тръгнах да си ходя, с ужас установих, че не знам как да пусна водата. Милите японци (“Токуда“ е японска болница) бяха сложили на мястото на бялото керамично столче, сложно съоръжение с много копчета, диодчета, надписчета и т. н. Оказа се, че освен „кенеф“ съоръжението е и биде с регулиране на температурата на струята, силата и посоката на водата и т. н… Седях и гледах… Не знах какво да натисна… Ужас… Аз, техничарят, не можех да пусна водата в тоалетната… След 20 секунди безумие се сетих, че ако затворя капака някои „интилигентен“ датчик ще се сети да пусне водата. Алелуя! Оказах се прав!
По-късно вечерта се замислих… Технологиите са хубаво нещо. Движат прогреса, бутат света напред! Но понякога човек му се иска просто да се изсере ,без да му се налага да напише програма на .Net.

Японски Кенеф в Токуда - 1

Японски Кенеф в Токуда - 2

Какво прави телевизията с хората

Материалът по-долу е взет от тук. Публикувам го близо 3 години след създаването му, защото от него можете да разберете защо не гледам телевизия и какво прави тя с хората…

Напоследък си мисля какво се опитват да създадат рекламите от нас. За да отличат продуктите си един от друг производителите ни натрапват фантазии или направо фобии. Ето какво представлява рекламо-sapiens:

• Неговата коса никога не е както трябва – тя или е много суха, или е много мазна, или е слепнала и няма обем, или е много бухнала и трябва да се смачка. Винаги има пърхут – обилно. Ако е къдрава трябва да се изправи, ако е права да се накъдри;

• В устата му е ужас – по езика му има бактерии, които трябва да се стържат, никога няма свеж дъх, има микропукнатини по зъбите, венците му са възпалени и има постоянно променящо се рН;

• Парите никога не му стигат и затова трябва да тегли много кредити;

• Никога не е достатъчно слаб;

• Винаги страда от запек и диария едновременно, а това явно провокира хемороидите му;

• Рекламо-sapiens живее в много мръсна къща пълна с бактерии, а децата му се цапат като прасета. Непрекъснато е в движение и когато дойде месечният му цикъл се притеснява, с извинение, да не се омаже. Има болки в кръста от активния си начин на живот. Когато не говори по мобилния си телефон, говори по стационарния, защото е безплатно;

• Маркира идеите си, като ги рисува по стената и пода;

• Казва се Мария, а напоследък и Любо;

• Некотролируемо е привлечен от непознати, използващи дъвка, бира или дезодорант;

• Обича да казва „добро утро“;

• Страда от някаква емоционална нестабилност, тъй като все го убеждават, че това бил неговият глас, когато не е;

• Обикновено преглеждат зъбите му все неочаквано на обществени места – насред пазара или насред супер-маркета;

• Когато си каже „Стига“, поне две седмици яде само Активия, за да почувства разликата;

• Подът му е своебразен battlefield, осеян с трупове на хлебарки и други злощастни, изтребени до крак. Може би това има някаква връзка с факта, че бебето му пишка в синьо;

• Всеки път, когато свирука с уста, отнякъде се появява мускулест блондин и изчиства банята, кухнята, пода в хола и каквото там му скимне;

• Има познати в Павликени. Хубави хора;

• Кара кола, върху която е сядал слон и много се гъзарее с това;

• Когато му се допее/дотанцува пие един Мезим Форте и взима микрофона за ужас на всички останали;

• Когато му се развали колата вика извънземните;

• Пие абсолютно всякаква ракия, бира, вино, но когато му прищрака мозъкът става крадливо копеле и краде киселото мляко на по-малкия си брат;

• Когато не страда от простуда, грип, запушен нос, има проблеми с простатата, а в случаите, в които е жена, пие някакви съмнителни хапчета за възвръщане на щастието;

• Рекламо-сапиенс има фетиш към бебешки дупета – обича да ги гали, целува, души и то пред възможно най-много хора;

• Освен това има ужасно миризлива тоалетна и му се налага да ползва около 20 ароматизатора и въпреки всичко все се намира някой, който да каже „Уф, че миришееее!“;

• Има мултифункционален мъж;

• Брои до три на пръсти;

• Пере си чорапите само на топка, предварително овъргаляна в кал;

• Мята се в неистова надпревара към кофите за смет, ако някой си хвърли опаковката от шоколадов десерт, който сам не би си купил, защото мирише на Фарингосепт;

• Носи пуловера на баща си дори след години. Не че няма пари, разбираш ли, просто му харесват размъкнати трийсетгодишни парцали;

• Жена му очевидвидно е в климактериум – постоянно й е факалдо или фафредо;

• По цял ден се подготвя за ДОВЕЧЕРА, но когато заветната вечер дойде, се оказва, че не е готов, защото в заведенията не го допускат. Ако пък по някакъв начин успее да заблуди фейс-контрола, било то с банан на връвчица или със снимка на самия контролиращ, и да влезе в бар, дискотека или каквото и да е друго питейно заведение, му се налага да прави стриптийз, за да му обърнат внимание и да му дадат нещо за пиене;

• Не дава на никой да му пие от ракията, защото тази му е за цял живот;

• Когато мести мебели, вика на помощ роднини над 60 години, за да им демонстрира новият си гел за травми;

• Говори на немски, но се казва Иванка, домакиня е и от както ползва тези тенджери, нито една не е загоряла;

• Никога не си е сменял ризата, защото белината, която ползва я е запазила здрава;

• Има малоумен дядо, който пържи кебапчета и ги изсипва направо на покривката, но това не му е проблем, защото прахът му за пране вече мирише на лимони;

• Въжетата му за простиране са няколко километра и обикновено са на ливадата;

• Децата му играят изключително в блата и тресавища;

• Живее в непрекъснат страх, че съседката ще почисти по-бързо;

• Според него Кока Колата се произвежда от Дядо Коледа (който има и карго компания, за да я разнася по северния полюс) и се пие предимно от бели мечки, а Пепси-то се пие от строителни работници и понякога от Бритни Спиърс;

• Убеден е, че йогуртът всъщност е кисело мляко, патентовано от Хан Аспарух;

• Изпада в тежка депресия, когато не може да изяде всичко от масата;

• Винаги гледа мача по телефона, защото обожава да не може да го гледа по телевизора;

• Има лешояд във всекидневната, комари или поне прасе в спалнята, за-дъл-жи-тел-но хлебарки в кухнята, кон в банята, микроби в тоалетната;

• Диша спокойно, защото знае, че жена му ще роди тогава, когато намери подходящия ипотечен кредит;

• Винаги е изправен пред дилемата да позира или да депозира.

Рекламо-сапиенската:

• Носи рокли, спечелени от събирането на талончета от супички: сигурно затова приятелките й се опитват да не ги забелязват и й правят комплименти за цвета на косата;

• Когато реши да готви с кайма, прави кюфтета, кебапчета и принцеси за целия блок;

• Ако не разполага със специалния тиган за гофрети, омазва цялата кухня, докато си изпържи едни яйца;

• В редките случаи, когато прецака мъжа си да готви, го прави на луд по телефона, докато реши колко гости да покани;

• Преди да избере вид дамски превръзки, ги сравнява с конкуренцията като ги полива с вода, а за събуждане измерва киселиността на сапуна си с лакмус;

• Ако, не дай си Боже, реши да си оскубе някой косъм от веждите с обикновена пинсета, го прави по възможно най-болезнения начин и почти си изважда окото;

• Има силно обоняние, защото безпогрешно разпознава от разстояние всички видове мъжки парфюми;

• Преди да тръгне на джогинг, си рисува фигурки по тялото с рол-он дезодоранта;

• Обожава да се разсейва на работното място, като цъка с език и яде тиксо;

• Барманите хич не вървят пред нея, защото отваря бири с деколтето си. Шанс имат само онези, които успеят да заледят бар-плота на един дъх.

Рекламо-sapiens-ът знае, че от малък трябва да подготвя добрия старт в живота, като пие чаша Нестле джуниър на ден, най-добрият старт за мен. Когато не успее да получи този най-добър старт, той отчаяно започва да се тъпче по препоръка на педиатрите с колкото се може повече калций под формата на разни съмнителни на вид и твърде много приличащи на кози барабонки зърнени закуски, и тича да се мери, за да знае колко е порастнал за тези 2-3 минути и кога точно може да отмъкне раздрънканото колело на по-големия си брат. Принципно щастлив човек, защото ПРЕДИ са му се случвали много ужасни неща.. Болял го е коремът, бил е мухльо, не е можел да отиде до магазина, защото е имал шипове… Обаче СЕГА! Всичко му е наред, той е постоянно ухилен, говори само със слогани, и поучително клати глава към своите приятели – все-още мухльовци, за да се присъединят към неговото безумно щастие.

Любимото ми слоуганче беше: „Когато фекалирате или просто си акате, нивото на фекалии в червата ви рязко спада. С пудинга на доктор Йоткер ще нормализирате бързо фекалното си ниво“. :-) :-) :-)

Под чинара/Нощта – част 3

Това е третото стихотворение, което искам да ви представя от стихосбирката „Под чинара“:

Таз вечер закъсняхме със Хасан
във кафенето. Но пък не остана
нито един въпрос неразрешен:
с пет-шест кафета, няколко шурупа,
оправихме бурденбире Аврупа [изведнъж, цялата Европа]
и цялата дюня хемен-хемен… [свят почти]
Кога излязохме от кафенето,
нощта си беше спуснала пердето.
— Виж — рекох аз, — благословен покой!
Нощта приспива фукари [бедни], зенгини [богати],
та всеки във забрава да я мине!
— Йок, джанъм! — възрази ми нервно той.
— Нощта е пълна със дела и тайни!
Старинна наша мъдрост ние знайме:
„Гедже гебедър!“ — казва тя. Демек:
„Нощта е бременна!“ Дълбока мисъл.
Не знам кой я казал или писал,
но бил е биюк-кафалъ [голяма глава] човек!
Нощта е бременна! Тя често носи
събития, решения, въпроси,
за някого — живот, за друг — юлюм [смърт];
чрез нея нявга сам Аллах приказва!
Тя дига, сваля, гали и премазва,
и всичко — дебнешком, хептен без шум!
Не знам къде, на тоз свят ювардалест [объл],
в един градец, акшамюстю [привечер], на залез,
пристигнал някой си паша с аскер;
и щом отседнал, тозчас, без да чака,
изпратил адютанти от конака
да доведат налбантина Юмер.
Размахал на Юмера над главата
юмрука си и ревнал му пашата:
— До заранта, за моите коне,
да ми приготвиш онбешбин пирона!
Не го ли сториш — тегля ти патрона!
Един ти стига, саде бир таане [само един]!
Отишъл си Юмер дома в тревога:
петнайсет хиляди! Кога, за Бога?!
Пък утре — смърт в зори! Вай ярабим [олеле, Боже]!
— Не се грижи! — ханъмата го учи. —
Кой знай какво до утре ще се случи:
гедже гебедър! Я върви да спиш!
А във зори му чукат на вратата
Юмер се спотаил във одаята,
от страх трепери и мълчи — ни гък.
— Юмере, ставай! — глас отвън говори. —
Таз нощ пашата се пресели горе:
дай четири пирона за сандък!
Кючук-Хасан замлъкна… Тежка, знойна, нощта бе подозрително спокойна.
И в тишината само издрънча
и наруши съня на калдъръма,
звънлива, като гласа на ханъма,
от еминийте [калеври] му една налча [налче, подкова за обуща] …