Изминаха близо два месеца откакто започна кампанията на вътрешното министерство срещу торент сървърите. Много се изписа, много се изговори за тези два месеца. МВР дори проведоха операция „Читателите“ и спряха популярен безплатен библиотечен сайт в България – chitanka.info. Уви, торент сървърите си работят, необезпокоявани от заплахите на г-н Цветан Цветанов и г-н Явор Колев.
Преди няколко дни ми се наложи да обясня на едно приятелче „Защо няма да спрат торент сървърите Arena.BG и Zamunda.Net?“. В опитите си да му обясня как стоят нещата на разбираем за него език, ми хрумна да сравня торент бизнеса с бизнеса с дрога. И колкото повече му разказвах, толкова повече прилики намирах между двата бизнеса.
1. Торент сървърите и дрогата са нелегалени бизнеси.
2. И торент сървърите и разпространението на дрога са бизнеси, за които цялото общество знае, че ги има, всички се борят срещу тях, а те вместо да намаляват се развиват.
3. И торент сървърите и разпространението на дрога са поддържащи бизнеси на други основни бизнеси. Дрогата е поддържаш бизнес на увеселителните заведения (без дрогата тези заведения няма да бъдат толкова желани), торент сървърите са поддържащ бизнес на ISP (без торент сървърите, безумните скорости на ISP-тата няма да бъдат толкова желани).
Забележка: Двата торент сървъра уж имат поддържаща функция, но всъшност те често управляват бизнеса на ISP-тата. Интересна подробност е, че конкретно ISP може да се договори с конкретен торент сървър затова какъв анонс да получава потребителя им от тракера. Ако ISP-то си плати конкретна (немалка) сума пари, в отговора от тракера потребителят получава само IP-та от мрежата на доставчика, или от други мрежи, с които доставчика има добра свързаност. В този случай, потребителят вижда висока скорост при download и „смята“, че неговия доставчик му е осигурил една добра свързаност към интернет. Ако доставчика обаче не плати, в отговора от тракера потребителят може (и често получава) всякакви мрежи от света и у нас. В повечето случаи в отговора се връщат IP от мрежи от цял свят, с които конкретният потребител най-вероятна няма добра връзка и има чувството, че сваля ужасно бавно. Освен това, тракерът подава и външни (международни) IP-та, като по този начин пълни международния Интернет на съответния провайдер.
4. И двата бизнеса са в сивата икономика. Нито наркодилърите пишат фактури за продажба на наркотици, нито торентите пишат фактури за управление на анонса на конретно ISP.
5. И в двата бизнеса крайният потребител на услугата не се наказва. Не се наказват наркоманите, защото се друсат, нито потребителите, защото свалят филми.
6. И в двата бизнеса се наказва разпространителя. Но формулировка кой е разпространител и кой потребител и в двата бизнеса е силно размита и е трудно да се формулира.
6. И двата бизнеса 90% от разпространението се прави от малолетни, които са зависими, оттова което разпространяват, и им се плаща във стока, а не с пари. Малолетните, които разпространяват дрога, са зависими от нея и на тях не им се плаща, а им се дава част от стоката.
Малолетните, които разпространяват торенти, също са зависими от тях (така наречените ъплоадари имат друг статут в Интернет обществото. Те са на видна почит, и чрез този си статут те задоволяват чувството си затова, че те са важни) и на тях не им се плаща, а им се осигурява ресурс (Интернет, компютри, лаптопи, DVD записвачки и т. н) за да могат да качват нови и нови филми, музика и т. н.
7. И в двата бизнеса се държат от хора, които са „невинни” , защото не може да се каже / докаже, че те вършат нещо незаконно. Незаконните неща се вършат от малолетните, които са въвлечени в играта.
8. И двата бизнеса са супер доходоносни и отчитат приходи на … (сещате се на кого).
9. И в двата бизнеса потребителите знаят, че правят нещо кофти и незаконно, но не знаят/нямат друга алтернатива. Мисля, че схванахте идеята и няма нужда от повече писане. Торентите са като дрогата! Питате ме „Кога ще се спрат торент сървърите?“ Е, как кога?!… Когато спрат разпространението на дрога!!!
Понякога мечтите се сбъдват! Не винаги! Но днес съм убеден, че една моя мечта се е сбъднала. А именно: Проекта i-KAT.org най-после стартира. След повече от 3 години срещи, увещания и обещания, „клиентите“ на КАТ София вече могат да проверят дали към дадена дата имат излязло Наказателно постановление, което не им е било връчено.
Медиите отразиха истински събитието. Дори бях гост на Вито в сутрешния блок на Нова Телевизия.
Естествено, нещата не бяха напълно розови. Колкото и сериозна апаратура да бяхме сложили, в първите няколко часа, не успявахме да отговорим на наплива от потребители. По време на новинарските емисии MySQL сървъра даваше max_connection_limit a. WEB сървърите от време на време глътваха по-малко лaгава тиня. Простата статистика показа, че 12 часа (от 11:00 сутринта до 23 вечерта) в сайта се бяха регистрирали 18000 потребителя. Това прави по близо 1500 човека на час или 25 в минута. Рекордът ни за регистрация е окло 20:11 с близо 53 регистирали се потребители в рамките на една минута.
Към днешна дата (7 дни по-късно) числата изглеждат така: 36000 регистрирани потребители (дневно се правят около 2000 нови регистрации), и близо 21 000 заявки с получен отговор.
Понякога четейки злостните, черни, подигравателни коментари от колегите блогари, ми се струва, че може би проекта i-KAT не си струва и е грешка. Слава богу цифрите веднага ме убеждават в обратното. Защото, ако приемем, че само на 10% от тези хора сме спестил по 1 час време (време нужно им да отидат и да се върнат до КАТ), то това значи, че сме спестилии МИНИМУН 2000 човекочаса труд в рамките на една седмица. И ако това е нищо здраве му кажи… Иначе „благодаря“ за злобните коментари, мръсотията по мой адрес и т. н… Незнайно защо, но докато чета коментарите, винаги се сещам, че в ада единственияjказан, който дяволите не пазят, за да не избяга някой, е Българскияj! Защо ли?!…
В заключение искам да кажа едно „ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ“ на ръководството на КАТ в лицето на г-н Ваньо Стоевски за огромната подкрепа, на г-н Тачев – началник отдел компютърни сисмтеи в КАТ София, на г-н Дамян Войновски, който ни съдейства и спомогна да стартираме този проект, докато работеше в КАТ София, на г-н Владимир Тодорв от Асоциация на Застрахова и Пострадали при Катастрофи, на партньора ми Явор Панталеев за съдействието и разбирането, на колеги и приятели за помощта в проекта.
Надявам се, проектът да стане още по-мащабен и завършен, чрез новите услуги, които скоро ще промотираме.
Преди няколко дни пътувах за Шумен, както винаги по късни доби. Хем да избягам от трафика, хем да няма полицаи. Речено сторено. Към 20:30 взех моята малка принцеса и потеглихме към Шумен. След няколко часа бяхме на Търново. И докато се правих на Алберто Томба ми хрумна следния анекдот:
Един августовски ден Вуте и Нане тръгнали към морето със старата „Жигула“ на Вуте. По път дръннали по една-две бири, заради жегата, за блясък в очите и добро настроение в душите. По едно време Нане казал на Вуте:
- Абе, Вуте, намали бе! Влязохме в Търново.
- Е па по к’во позна, че сме в Търново, бре Нане?
- Е как по какво бре?!… Не чуваш ли как дрънчи колата по дупките…
А сега сериозно.
Когато пътувате в посока от София за Варна, на входа на Търново ви отбиват, за да минете през заобиколния път. Веднага щом ви отбият, пътя свършва и започва нещо като това на снимката. То трудно може да се нарече път, защото дори в бомбардираното Косово имаха по-добри пътища от това на снимката.
Хубаво е, че правят нов път в Търново, но не е ли добре кмета на Търново да оправи и пътя, по който се очаква в момента да минава трафика?!…
Няма ли да е добре участъкът да бъде маркиран, че има естествени неравности по пътя?!… В настоящия момент няма никаква маркировка. Или, че влизате на територията на минно поле.
Крайно време е ние гражданите да започнем да съдим общината и държавата за това, че не си е свършила работата.
Днес нашето правителство от мачовци за пореден път доказа, че са „истински мъже”. Повече от месец слушахме как правителството ще се пребори с интернет пиратството. Телевизии, вестници, Интернет и радия обсъждаха с часове темата как ние Българите сме по- лоши и от сомалийските пирати, как не признаваме авторското право и т. н. Г-н Цветанов и компания дълго време ни обяснява как ще затворят ArenaBG и Zamunda. Естествено всичко това си бяха само празни приказки.
До тук всичко добре. Ама дойде време да отчетем свършената работа, щото не е тайна, че онези организации дето се „борят с Интернет пиратството” са дали „подарък от сърце” на нашето правителство, за да лобира държавата за техните интереси. Естествено, че това не е подкуп! Нарича се лобиране!
И така, след няколко месеца плямпане за интернет пиратството, днес нашето правителство спря НАПЪЛНО БЕЗПЛАТЕН сайт с книги – Chitanka.info. Сайт създаден като електронна библиотека. Сайт пълен с безброй книги и произведения на изкуството, някои от които вече не могат да се намерят!
Истината е, че сайтът бе една истинска безценна Библиотека. Библиотека по- убава и от Народната Библиотека. Може да звучи тъпо, но си е баш така. Защото до Народната библиотека имат достъп само Софиянци в работно време, а до Chitanka-та всеки имаше достъп по-всяко време.
От моя кръстник знам едно велико мъжко правило: „Можем да не можем, ама ша лежим да и тежим…“
Явно по този принцип се водят и г-н Цветанов и г-н Колев. Всички видяхме, че от вътрешно министерство не могат да се преборят с торент- сървърите, но да прецакат една народна библиотека видяхме, че могат!
Браво Мачовци! Браво Анти-Български Юнаци!
Днес реших да си сготвя гювеч – традиционно балканско ястие. И понеже гювеча стана много хубав, реших да споделя рецептата.
Нужни продукти за 3 порции:
Телешко или свинско месо – 600/700 грама месо;
Картофи – 3 големи или 6/7 средни;
Буркан с зеленчуци за гювеч – 1 бр;
Подправки – на вкус;
Рецепта:
Вземете месото, нарежете го на 3 парчета с големина 200-250 гр. и го поставете в тенджера да заври. След като заври, махнете кървавата пяна / каймак. Сложете супена лъжичка сол. Намалете огъня да къкри, докато месото се свари. Както писах в предната статия от рубриката, свареното месо може да се познае по два признака:
Цвят
Да вземете малко парче за вкусова проба.
Аз лично се доверявам на втория метод. Значително по-точен е.
След като месото се е сварило вече сте готови да преминете към същинското готвене. Измийте , обелете и нарежете картофите на средно големи кубчета 1.5см х 1см х 1см. Извадете от тенджерата парчетата с месо и ги поставете в тавата. Поставете и предварително нарязаните картофи. Изсипете съдържанието на буркана с гювеч в тавата. Разбъркайте. Налейте от тенджерата бульон така, докато се картофите се покрият. Добавете 4/5 лъжички олио. Сложете тавата във фурната на долно и горно печене на температура 200C. След 25-30 мин извадете тавата и проверете картофите. Трябва да са омекнали и в горния си край да са започнали да получават коричка. С вилица обърнете месцето. Добавете доматен сок 100/120 мл. Разбъркайте отново. Поръсете обилно с чубрица и джоджен. Върнете тавата във фурната за още 20 мин.
Ето и как трябва да изглежда готовото ястие.
Аз лично днес използвах телешко месце. Гювечът става много вкусен и със свинско. Ако пък сте вегитарианец можете да си направите постен гювеч, но да Ви призная честно: „Не знаете какво изпускате!“
Днес от телевизията научих, че откриват университет в Перник!!! И не само, че го откриват, ами и го откриват със знаменателно събитие. Ректорът – Тошко Кръстев на неродения Пернишки Университет предложи да наградят с титла почетен доктор хонорис кауза любимия ми генерал БББ (Б’аш Бойко Борисов). Евала! Машала! Алшколсум!
Страшна работа! В началото на другата учебна година ще бъде открит поредния университет в България, носещ дръзкото име „Европейски политехнически университет в Перник”. Правителството, в лицето на г-н Борисов, и парламента в лицето на ГЕРБ, подкрепиха новия университет. Не само, че го подкрепиха, но и го акредитираха!
То д’ет се вика, лошо няма! Нека се учат хората. Само дето не мога да разбера няколко неща:
Това частен университет ли е или държавен?!… Всички викат че е частен, а той се акредитира от държавата
Има ли пари за образование или не?!… Правителството резна преди няма и месец финансирането на вузове като СУ, ТУ – София и други и ги обрече на мизерстване и смър,т защото нямало пари. Сега пък акредитира създаването на нов университет.
Дълго време днес си мисля, защо нов ВУЗ в Перник? Защо не някъде другаде? Оказа се, че има стотици причини.
Бойко им обеща метро. Оказа се, че те магистрала не могат да им пуснат пък какво остава за метро. И понеже метро няма, решиха да им направят ВУЗ.
Днес откриха ВУЗ-а в Перник, утре в Дупница, Сандански, Кюстендил и Петрич! Така де! Защо да караме гръцките и македонски студенти да пътуват от границата до София, като можем да ги „изучим” и в някой по-близък град.
Чрез създаване на ВУЗ в Перник, БББ (Б’ат Бойко Борисов) се опитва да спре урбанизационния процес на прииждане на Перничани в София.
Бойко Борисов и правителството, силно се надяват, че кадрите от новото учебно заведение ще успеят да завършат автомагистрала Люлин.
И не на последно място, в новия ВУЗ автомонтьорите и автоджамбазите на Перник ще могат да изучат не само на практика, а и на теория работата на четиритактовия двигател и устройството на автомобила.
То е невероятно, също като певеца, който го изпя за първи път. Стотици изпълнители са се опитали да го изкопират. Стотици са направили кавъри. Но оргинала е и ще си остане ненадминат.
Парчето „It’s A Man’s Man’s Man’s World“ (Един мъжки свят), една от най- емблематичните песни, е на James Brown. Тя е в почти всички класации Top100 evergreens.
Различни аранжименти и кавъри на песента е правил кой ли не. Аз обаче харесвам този на Seal!
Това е текстът на англиски:
This is a man’s world, this is a man’s world
But it wouldn’t be nothing, nothing without a woman or a girl
You see, man made the cars to take us over the road
Man made the trains to carry heavy loads
Man made electric light to take us out of the dark
Man made the boat for the water, like Noah made the ark
This is a man’s, a man’s, a man’s world
But it wouldn’t be nothing, nothing without a woman or a girl
Man thinks about a little baby girls and a baby boys
Man makes then happy ’cause man makes them toys
And after man has made everything, everything he can
You know that man makes money to buy from other man
This is a man’s world
But it wouldn’t be nothing, nothing without a woman or a girl
He’s lost in the wilderness
He’s lost in bitterness
Това е текстът на български:
Това е мъжки свят, това е мъжки свят.
Но би бил нищо, нищо, без жена или момиче.
Разбираш ли, мъжът изобрети колата, за да можем да се придвижваме.
Мъжът изобрети влака, за да може да превозва тежки товари.
Мъжът изобрети електрическата крушка, за да ни оттърве от тъмнината.
Мъжът изобрети лодката, за да се придвижва по водата, както Ной направи ковчега.
Това е мъжки, мъжки, мъжки свят.
Но би бил нищо, нищо без жена или момиче.
Мъжът мисли за малките момиченца и момченца.
Мъжът ги прави щастливи, защото мъжът им прави играчки.
И след като мъжът направи всичко, всичко, което той може,
знаеш, че мъжът прави пари, за да купува от друг мъж.
Това е мъжки, мъжки, мъжки свят.
Но би бил нищо, нищо без жена или момиче.
Той е загубен в пустошта.
Той е загубен в горчивината.
Преди няколко дни моят приятел Явор Панталеев си закупи нов ретро автомобил. (За повече информация можеш да видиш тук.) Дълго време се чудих защо един млад човек иска да си закупи ретро автомобил. Вече знам!
Първата е, че това е един от най- позитивните предмети, които съм виждал в моя живот. Позитивен не само за собственика, а и за околните. Няколко пъти съм се возил в новото ретро возило. Всеки път някой колега шофьор ти свирка, маха с ръка, вдига ти палец. Някои дори те заговорят и те поздравяват за страхотния избор.
Втората причина обаче е къде, къде по-съществена. А тя именно е в данъците! (шегувам се…)
На адрес http://avto-borsa.com/danak.php можете да намерите таблицата за пресмятане на данъчната ставка на автомобил в България към днешна дата.
На адрес http://www.greencarsite.co.uk/car-tax-calculator.htm можете да намерите описание за пресмятане на данъчната ставка на автомобил в Англия.
Няколко неща ми правят силно впечатление.
В белите държави (като Англия), колкото по-нова кола караш, толкова по-малък данък плащаш! В България е обратното. Колкото по-нова кола караш, толкова по-голям данък плащаш.
В белите държави (като Англия), хората гледат колко е екологичен двигателя на колата. В България гледаме мощността.
Дълго време мислих, защо в България всичко е грешно и наопаки. Днес, докато чакам в КАТ да регистрират новия ми автомобил, гледайки старите коли около мен се светнах. Та как иначе?!… Целта на нашите управници, пък и на нас гражданите, не е да превърнем България в едно красиво екологично кътче от земята, а бунището на европейските автомобили.
Вчера се запознах с един младеж, който ми разви тезата „Аз не гледам телевизия, не слушам радио, не чета новини, щото те се опитват да ме манипулират!“ Момчето беше пичага, но не бих му обърнал чак такова внимание, ако той не беше може би 10-тия човек за последния месец, който с гордост заявяваше това.
Стана ми интересно! Заговорихме се.
Попитах го какво мисли за конфликта в Газа. Беше чувал нещо по темата. Знаеше, че „израелците са нападнали кораб в ивицата Газа”, но това беше всичко по темата. Причина за конфликта, как се е стигнало до него, кой участва и т. н. му беше пълна мъгла.
Попитах го какво му е мнението за Европа и Еврозоната. Тук одарих на камък! Нямаше такова!
И така… Пообсъдихме още доста други теми от ежедневието ни като граждани на света и България. Симпатягата или нямаше мнение, или мнението, което си беше създал се базираше на малкото факти, които случайно бяха го „удряли по челото”.
В един момент ми стана смешно. Това на пръв поглед интелигентно момче, не гледаше телевизия и не четеше новини, защото те го манипулирали. В същото време той е тотално дезинформиран, което като се замисли човек е най-голямата манипулация.
Стана ми смешно! На запад, партии и правителства дават луди пари, за да манипулират медиите и хората. В България хората сами се манипулират.
Вечерта, докато пътувах назад към София се замислих за живота на този човек. Стигнах до извода, че той е просто един беглец. Беглец, който бяга от реалния свят в негов собствена галактика. Галактика, манипулиран от самия него. Галактика, създадена удобна и уютна и за самия него. Единствените конфликти в неговия свят са при сблъсъка на неговата галактика с реалността. В сблъсъка на световете този манипулиран сам от себе си човек, е безсилен! Защото живота уви тече в реалността, а не във красивата му имагинерна галактика…
Фактът, че все повече млади хора отказват да живеят в реалния живот и бягат от реалността, за мен е плашещ! Това са хора, които са се предали. Хора, които не вярват, че могат да променят нещо в реалния живот и бягат в своята галактика.
Ще кажете какво толкова?!… Нещо нормално!
Уви! Не е така! Това за мен е робски дух! Моисей 80 години е обикалял из пустинята, докато робският дух на хората, поведени от него, умре! Ние, вече 66 години (45 + 21 ), се въртим на една малка шепа земя и уви няма надежда скоро да надмогнем себе си и да се превърнем в гражданско общество, в една съвременна държава, а не в сборище на хора имали нещастието да се родят в България.
Вчера ми направиха забележка, че в Анти-чалга кампанията няма нищо от Сачмо. И понеже съм си виноват, реших бързо да запълня пропуска. Седнал в двора, гледайки синьото небе и белите образи, не се чудих дълго коя песен на Луис Армстронг да избера. Парчето „What a Wonderful World” (Какъв прекрасен свят) Сачмо записва през далечната 1967г. Автори на песента са: Bob Thiele и George David Weiss. Едва ли има по-известна песен на джазмузиканта, така че не мисля повече да ви я представям.
Това е текстът на английски:
I see trees of green,
red roses too
I see them bloom for me and you
and I think to myself:
„What a wonderful world!“
I see skies of blue, and clouds of white
the bright blessed day,
the dark sacred night.
And I think to myself:
„What a wonderful world!“
The colours of the rainbow
so pretty in the sky
are also on the faces of people passing by
I see friends shaking hands, asking „How do you do ?“
They’re really saying „I love you“
I hear babies cry,
I watch them grow,
They’ll learn much more,
than I’ll ever know.
And I think to myself:
„What a wonderful world!“
Yes, I think to myself
„What a wonderful world!“
Това е текстът на български:
Виждам зелени дървета,
червени рози също,
Аз ги виждам да цъфтят за мен и теб
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Виждам синьото небе и белите облаци,
слънчевият благословен ден,
тъмната свещенна нощ,
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Цветовете на дъгата,
толкова красиви в небето,
са също така на лицата на минаващите хора
Виждам приятели да се здрависват, питайки:“Как си?”
Те наистина казват “обичам те!”
Аз чувам детския плач,
гледам как растат децата.
Те ще научат много повече,
от колкото аз някога ще знам.
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Да, аз си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
През далечната 1967г. песните са нямали клипове. За това съм избрал един запис на парчето за телевизионна програма:
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...