Днес, докато се прибирах от града, чух по радиото един от кавърите на песничката, която съм избрал за този пост и реших, че е един страхотен пример за тази рубрика. Оргиналът на песента I Put A Spell On You (Направих ти магия) е на Screamin’ Jay Hawkins от албума му „At Home with Screamin“ от далечната 1956 година. Автор на песента е самият изпълнител. Песента е слабо приета и не влиза в класациите. Само девет (9) години по-късно през 1965 първи кавър на песента прави Nina Simone. Този път песента става хит. Последният кавър на песента, който превзе класациите бе на Sonique през „близката“ 1999 година от албума и „Hear My Cry“.
Освен тези музиканти кавъри на песента са правили и:
Marilyn Manson
Joe Cocker
CCR (Creedence Clearwater Revival)
Alan Price
Katie Melua
The Animals
Eric Burdon
Van Morrison
Buddy Guy
The Craft
и много, много, много други. Да не ги изброявам всичките, че със сигурност ще пропусна някой!
В следващите няколко клипчета са моите любими изпълнения
Оргинала – Screamin Jay Hawkins
Първият кавър на песента на Nina Simone.
Изпълнението на Joe Cocker.
И последният популярен кавър на Sonique.
Младите може би не винаги разбират, но голяма част от днешните хубави и популярни песни са от времето на Туту, че и преди това!
Днес (22.10.2011) на високия североизточен старт на Расник за първи път рях! Реех се като птица, макар да съм най-обикновен бял мечок!!!
Ето и историята.
Пристигнах на баира на Расник около 13:15. Беше слабо и криво. След 20 мин. изправи. Изчакахме да видим дали не е термика. Десетина минути по-късно се накачулихме по колите и тръгнахме към върха. Горе духаше идеално чело около 3 – 4м/с. Докато се приготвях, моят инструктор – Пастора, ми удължи коланите и ми подготви крилото.
Закачих се. Изчаках да минат 1-2 по-силни порива. Дигнах крилото, обърнах се, две крачки и излетях! За първи път летях от високия североизточен старт на Расник. Огледах се. Беше уникално! Макар да изкарах доста часове на баира на Расник това лято, този път видях месността по един уникален и доста по-различен начин! Гората, пътеките, поляните, любимата джанка, долчинките издълбани от водата в подножието на хълма, няколкото дървета, кацнали на склона с есенната си премяна… Красота!
Под вещото ръководство на Пастора започнах да въртя осмички и да се опитавам да рея. Опитах се да си намеря идеалната траектория. Хем склонът да ме държи, хем да не съм супер близо до дърветата и храстите. Още на второто тигелче усетих как крилото ме вдига и бута към клона. Продължих да въртя осмички. Опитвах се да се държа близо до склона. На един от завоите крилото ме пусна и минах на по-малко от метър от короната на едно дърво. След около 15 мин излетя колегата Васко. Понеже и двамата сме боси в реенето аз се преместих по-напред на склона. Гледах да съм на север от пътя, който води до джанката. Дори там имах поддръжка. На места по-слаба, на места по-силна. Понякога ме пускаше, но с малко усилия успявах да се задържа. На един от завоите ми радиостанцията ми се разкачи. Добре, че беше вързана със сиджимка. Иначе трябваше да си поръчвам нова…
В един момент, чух Пастора да казва „Минко, усили. Отивай да кацаш. Повтарям. Отивай да кацаш“. Излязох от склона с идеята да сваля височина. Уви с това голямо крило дори далеко от баира имах поддръжка! Започнах да въртя осмички, за да сваля височина. Свалях бавно. На едно от осмичките усетих как крилото здраво ме вдига. Гадост. Продължих да въртя. За първи път осъзнах термина „Няма кацане!“. След още 2-3 врътки бях загубил вече от височината. Бях много високо, но си харесах дълга и права полоса без храсти и трънки. Насочих се по нея, излязох от сбруята и се приготвих да кацам. Пуснах крилото да набере скорост. След това издърпах командите и кацнах. Така мина моето първо реене! Аз да си призная, нямам никаква представа колко време бях в небето, но според инструктура ми е било близо 30 мин.
По-късно направих още две кратки полетчета от ниския старт.
Така мина моето първо реене. Едва ли мога да опиша с думи чувството да си свободен! Да летиш като птиците използвайки само силата на вятъра. Уникално е!
Днес отново мисля да забъркаме U2 в античалга кампанията. Този път с парчето „Beautiful Day“ (Прекрасен ден). Песента е част от албума „All That You Can’t Leave Behind“, издаден през 2000 година.
Това е текстът на английски:
The heart is a bloom, shoots up through stony ground
But there’s no room, no space to rent in this town
You’re out of luck and the reason that you had to care
The traffic is stuck and you’re not movin’ anywhere
You thought you’d found a friend to take you out of this place
Someone you could lend a hand in return for grace
It’s a beautiful day,
The sky falls and you feel like
It’s a beautiful day,
Don’t let it get away
You’re on the road but you’ve got no destination
You’re in the mud, in the maze of her imagination
You love this town even if that doesn’t ring true
You’ve been all over and it’s been all over you
It’s a beautiful day,
Don’t let it get away
It’s a beautiful day,
Touch me, take me to that other place
Teach me love, I know I’m not a hopeless case
See the world in green and blue
See China right in front of you
See the canyons broken by cloud
See the tuna fleets clearing the sea out
See the bedouin fires at night
See the oil fields at first light
See the bird with a leaf in her mouth
After the flood all the colours came out
It was a beautiful day
Don’t let it get away
A beautiful day
Touch me, take me to that other place
Reach me, I know I’m not a hopeless case
What you don’t have you don’t need it now
What you don’t know you can feel it somehow
What you don’t have you don’t need it now
Don’t need it now
It was a beautiful day
Това е текстът на български:
Сърцето е цвете,
поникнало дори през твърдата земя!
В града няма достатъчно пространство,
където да избухне!
Ти нямаш късмет -
заради това си така омърлушен.
Има голямо задръстване
и отдавна стоиш на едно и също място.
Мислеше, че си намерил приятел,
който да те отведе оттук.
някой, който да хване ръката ти
в знак на благодарност!
Пътуваш,
но без никакава цел.
Затънал си в калта,
в нейния въображаем лабиринт.
Обичаш този град,
дори да те върти в омагьосания си кръг!
В него си бил на всяко място
и той е бил навсякъде около теб!
Прекрасен ден е –
не му позволявай да си тръгне!
Прекрасен ден е!
Докосни ме!
Пренеси ме на друго място!
Научи ме!
Аз знам, че съм безнадежден случай!
Виж света в зелено и синьо!
Виж Китай точно пред теб!
Виж каньоните, пронизвани от облаците!
Виж корабите, прекосяващи морето!
Виж скитническите огньове през нощта!
Виж нефтените находища при първо запалване
и гълъба с маслиновата клонка!
След потопа всички цветове ще се развихрят!
Прекрасен ден е –
не му позволявай да си тръгне!
Прекрасен ден е!
Докосни ме!
Пренеси ме на друго място!
Настигни ме!
Аз знам, че съм безнадежден случай!
Сега не се нуждаеш от това, което нямаш!
Някак си можеш да усетиш това, което не познаваш!
Сега не се нуждаеш от това, което нямаш!
Не се нуждаеш от това!
Беше прекрасен ден!
Това е клипът на песента:
P.S. Песента е специален поздрав за един много специален човек и неговия прекрасен и специален ден!
Днес (15.10.2011) направих първия си висок старт. Летях на Пъстрина. Приблизително 400м денивелация.
Пристигнахме на старта около 17:30. Пътят до горе с „Пасатчо“ беше малко тегав! Когато пристигнах горе, Митко Ралев и колегите от Пернишкия клуб, както и Косьо, вече разгъваха крилата. Огледах старта. Две неща ми направиха силно впечатление. Първото е, че целият старт бе обсипан с камъни. Някои от тях с остри ръбове. Огледах се, дали не можем да прочистим един терен от няколко квадратни метра. При по- внимателен поглед осъзнах, че тези камъни са част от склата на която стояхме, а някои (доста от тях) все още бяха прикрепени към нея здраво.
Второто нещо, което ми направи впечатление е красивата гледка. От старта се вижда долината на град Монтана, язовир „Огоста“ и т. н.
Вятърът беше слаб и реших да се пробвам! Огледах цялата местност. Харесах си едно малко по-височко и по-странично местенце с по-малко камъни и възможност за по-голямо засилване. Споделих идеята с моя инструктор – Цецо Пастора от клуб Vertical Dimension. Допадна му. Започнахме да разгъваме. В един момент осъзнах, че ми я няма каската. Явно я бях забравил нейде в AVA Sport по-рано през деня. Слава богу колегата Васко ми предложи неговата. Пробвах я. Малко ми стискаше и много слабо чувах радио-станцията, но слава богу можех да летя.
Приготвих се. Дигнах крилото. Чух „Сваляй! Сваляй!“. Без да се оглеждам веднага натиснах спирачките. Оказа се, че имам заплетени върви. Не ги бях видял. Оправиха ги. Отново вдигнах крилото. Завъртях, легнах колкото мога напред и се затичах по склона. След 5-6 крачки крилото ме пое. Секунди по-късно вече бях над склона. Господи, каква красота!!! Бях в небето, а склонът под мен беше обагрен в светло и тъмно зелено, жълто, оранжево, червено и кафяво. Започнах да описвам осморки по склoна, за да изгубя височина. На поредния ляв завой осъзнах, че нещо не е както трябва. Погленах. Лявата ми команда се беше увила около коланите. Оправих я.
Докато летях се наслаждавах на красотата около мен. След 5-6 осморки Пастора ми разказа как да направя разчета за кацането. Направих още 2 осморки и тръгнах да захождам. Бях високо! Врътнах още една осмичка. Минах близо до гората (поне според мен). Отново заходих. След няколко секунди осъзнах, че все още съм високо. Направих още една малка осмичка като отново огледах от близко короните на дърветата. Този път височината ми беше добре. Избрах си полоса и заходих за кацане. Вятъра ме изкриви. На ниска височина ми се наложи да коригирам посоката, за да остана по полосата. Изправих се. Оставих крилото да набере скорост, след което дръпнах спирачките. Кацнах на крака, но с голяма скорост и се наложи доста да потичам.
Така мина моя първи полет от високо. Надявам се скоро да има още!
Ето и музика която подхождаше на преживяното от мен днес.
Днес отново летях. Отново на Витановци. Инструктурът ми Цецо Пастора от клуб Vertical Dimension откри нов северен старт. Стартът е с денивилация подобна на „Джанката“ на Расник. До старта се стига по път, проходим с кола.
В началото вятърът беше силен, не ставаше за големия тандем, а не ми се щеше да летя с Bright-a, понеже го претоварвам. В един момент вятърът започна да отслабва. Реших да пробвам с Bright-а. Докато се закачам и подготвям той още спадна. Новият ни колега, Васко, беше се приготвил и чакаше да направи първия си полет. Предложих аз да се пробвам с голямото крило, а той да направи полет с Bright-а. Речено- сторено.
Точно си бях дигнал крилото и се бях развъртя и чух „Свали го! Свали го!“. Опитах се да се развъртя и да го сваля, но крилото яко опъваше. Проблемът за фал старта бе оплетена команда. Оправих я, и го чукнах за стена. Имаше си готин вятър. Дигнах го и след 3-4 крачки излетях. Този път си сложил радио-станцията в джоба на блузата и едвам-едвам чувах Пастора. Направих няколко, едно-две, завойчета с тяло, нагласих се и кацнах. Имаше хубав вятър на кацалката и кацането мина много мазно.
Докато се кача отново горе вятърът беше стихнал. Разплетохме позаплелите се върви и пак зачакахме порив. Дръпнах го за стена хем да го прегледам, хем да мръдна малко назад. Много бързо се приближих към крилото и то изкриви. Пастора ми го оправи. Изчаках порива и го дигнах. Затичах се, но не усетих крилото да ме вдига. Вече се бях отказал и бях дръпнал спирачките, когато чух „Давай, Давай! Легни силно напред! Не го спирай! Ще излетиш“. Този път реших да го послушам и продължих да тичам като отпуснах спирачките. Склонът стана по-стръмен и след 3-4 крачки излетях. Вятърът беше слаб. Полетът беше къс. Долу на кацалката имаше съвсем слаб и ламинарен ветрец. Кацнах леко.
Така сефтосахме новооткрития северен старт на Витановци.
Днес(02.10.2011) сефтосах Витановци. И този път с големия Gradien BiGolden 2 – 42кв. м крило!
Към 15:40 пристигнах на старта. Духаше силно! Покайтвах „Nova“-та до към 17:00. Омръзна ми. Вятърът засили още. Продължихме да чакаме. Към 18:40 започна да утихва! С моя инструктор Цецо Пастора от клуб Vertical Dimension се изстреляхме се към старта на терасата. Дигнах крилото и излетях. Два пъти Пастора се опита да ме насочи по вятъра. Давах команди и парапланера завиваше, но когато бързо ги връщах, крилото отново изкривяваше. Всичко това гарнирано с люшкането на резките команди. Намерих си полосата и кацнах. Дали заради по-силния вятър днес или заради това, че днес си излизах от сбруята, но кацането мина добре. Кацнах си на крака, задържах си крилото, минах малко в страни, за да не падне на едни тръни и го свалих.
Когато се качих отново на терасата, Цецо ми се скара, че съм излетял добре, но посоката на излитането е диктувало крилото, а не аз!
Приготвих се. Затегнах и проверих всички колани, направих крилото на стена и когато дойде порива го сецнах. Този път крилото изкриви и се наложи да го сваля. Отново го направих на стена и зачаках. След секунди поривчето дойде. Сецнах го. Погледнах на горе. Крилото беше добре! Завъртях се и се затичах в посоката, която ми беше казал Пастора. Тичах трудно. Бях прекали със затягането на бедрените колани. Излетях. С няколко по-плавни и по-елегантни команди се наместих по вятъра. Кацнах. Отново на крака! Свалих внимателно крилото.
Мръкваше се и трябваше бързо да сгънем крилата.
Другия път на Витановци мисля да сефтосам горния старт.
P.S. Докато летях племенниците ми (Ради и Стефко) и „шуранайка“ ми Ася ме снимаха. Утре ще има видео-материал от полетите ми! Много ми е интересно да се видя какво дърво съм под крилото!
Днес отново летях! Този път на северния скон на „Дупките“.
„Дупките“ е една уникална местност на билото на Стара планина близо до село Петрохан. Ето няколко снимки направени през месец май:
Този път летях с Gradient BiGolden – четиридесет и два квадратни метра крило! В началото, докато се разгрявахме на кацалката с GroundHandling, едно поричвче ме изненада! Точно си бях вдигнал крилото и все още бях с гръб към вятъра, когато то мина и ме повдигна. Разкикерчих се, но успях бързо да си овладея парапланера. Изплаших се. Това е първото крило, на което съм му лек! Има няма 10кг над долна граница.
Именно и заради това помолих моя инструктор Пастора, от клуб Vertical Dimension, да направя първия си полет от по-ниско. (Друга причина която няма да си признавам е, че това щеше да ми е 13 самостоятелен полет, а аз изобщо не съм суеверен! ). Качихме се малко над средата на хълма. Приготвих се и на един от поривите излетях. Излитането мина успешно. Уви кацането отново беше на трибуквеник.
Вторият полет направих от високото. Нямаше много вятър. Вдигнах крилото и се затичах по склона. По радиото чух, „Дай дясно! Дай дясно!“. Вдигнах поглед от земята и видях, че крилото се е наклонило на ляво. Минах бързо на ляво и дадох дясна команда. С периферното си зрение видях, че крилото е вече добре. Затичах се право надолу и отлетях. Пастора ме насочваше на два пъти срещу вятъра, но крилото все завиваше и се опитваше да тръгне по вятъра. Кацането отново беше на трибуквеник. Този път обаче бях сигурен, че съм дръпнал командите до края!
Смених си тениската и тръгнах отново към върха. По пътя нагоре дълго размишлявах какво бъркам. Спомних си последното ми кацане на Расник, когато си кацнах както трябва, и се опитах да съпоставя случките. В един момент в главата ми изплува проблема. Най-вероятно не успявам при кацането да изляза от сбруята и за това кацам на трибуквеник. Реших на 3-тото полетче да проверя теорията. Уви, трети полет нямаше. Когато се качих горе имаше 1-2 леки поривчета. Решихме да се пробвам на челен старт. Приготвих се и зачакахме някакво поривче. Уви то така и не дойде. В 19:10 се отказахме и стъкмихме крилата.
Дано утре има условия, за да направя още 2-3 фрък-кац и да разбера причината за кацането по г.з!
В петък вечерта поработих до късно. Към 1:00 през нощта си тръгнах към дома. На кръстовището, преди моста на кв. Абдовица, една жълта кола (в първия миг я взех за такси) изскочи пред мен идвайки от квартал „Дружба“. Ядосах се малко, защото трябваше да намаля и да я пропусна, понеже колата беше с предимство.
И слава богу!
Минута по-късно, на изхода на квартал „Абдовица“, колата направи рязка маневра и изскочи от пътя, влезе в канавката, след което се завъртя и се върна почти перпендикулярно на пътя. Рязко набих спирачките! Реших, че човекът пред мен е пиян. Секунда по-късно видях 3 сенки, които пресякоха пътя. Загледах се! Оказаха се три черни коня, които кротко си пасяха и от време на време пресичаха пътя. Отидох при шофьора на жълтата кола. Оказа се младо момче, което гледаше доста уплашено от случилото му се. Спрях да видя дали не се нуждае от нещо и го поздравих за бързата реакция.
След минута се обадихме 112 и предупредихме за конете. Беше 1:07. Понеже момчето беше закачило един от конете дежурната ни накара да изчакаме патрулка. Докато чакахме полицията махахме на преминаващите коли да намалят. Едно такси безмалко да се удари. Слава богу успя да спре.
След 53 минути и две допълнителни позвънявания на 112 патрулката най-после дойде. Беше 2:04. За това време конете пресякоха 4 пъти пътя и се отдалечиха към квартал „Абдовица“.
Когато полицията дойде разказахме какво се е случило. Ето и диалога между мен и един от полицайте
Полицай: ДА! Така е! Видяхме ги като идвахме!
Аз: Няма ли да направите нещо? Някой няма да има късмета и ще се блъсне в тези коне!
Полицай: Е какво да направя?!… Ако е човек ще го арестувам, но това е кон!
Аз: Няма ли някаква организация или институция, която да се погриже за тези животни? Гражданска защита или някой друг? Тези коне са опасни за хората и за себе си в момента!
Полицай: Момче, ти къде живееш?!… То за хората няма кой да се погрижи, ти за някакъв кон питаш!
Аз: Нали разбирате, че някой може да пострада докато ние си говорим?
Полицай: Да!
Аз: И?
Полицай: Ми нищо?!…
Аз: Добре де! А какво трябва да направим в такава ситуация според вас?
Полицай: Водиш коня у вас, теглите му ножа и си правиш вкусен курбан от конски кюфтета и кебапчета.
Дълго време разсъждавах над случката.
Оказа се, че според полицията, саморазправата е най-ефективният метод на правораздаване!
Оказа се, че в нашата мила родина e пълна с институции, правителствени и неправителствени организации за защита на животните и т. н., но няма кой да се погрижи за 3 коня, които са опасни, както за себе си, така и за хората!
Оказа се, че на телефон 112 наистина можете да се обадите за какъвто и да е проблем и те наистина най-вежливо го записват. Но докато не стане инцидент и няма пострали проблем реално няма! Всъщност телефон 112 няма превативна функция!
Изводите от случката са два:
1. Крайно време е да открият телефон 111, на който да се обаждаме превантивно, преди да е станал инцидент и някой да се опита да реагира и да направи нещо, за да го избегне.
2. М-дам! Време е или да порасна или емигрирам!
Но, докато реша дали да емигрирам или да порасна искам да предупредя хилядите защитници на животните в България, че ако пак чуя някой да ми говори за правата на животните, ще му кресна истерично в лицето:
Песента, за която мисля да пиша днес, чух по БГ Радио преди няколко дни в колата. Още докато слушах за първи път парчето, ми направи впечатление текста. Вечерта, когато се прибрах я изрових в Интернет. Чух я още няколко пъти. И ето, че днес пиша за нея.
Песента се казва „Има време“ и е на Дони и Нети. Уви, освен грозни и жлъчни клюки около певците, не успях да намеря повече инфо за песента. Предполагам, че текста е на Дони.
Това е текстът на български.
Има време да спасяваме света
за герои и предатели, за любов и за война…
Има време… Бях на хиляди места,
Гледах утрини и залези, виждах чужда свобода…
Има много време, нека седнем за това
да погледаме със теб земята, да послушаме дъжда…
Има много време, няма време за това да усетим свободата,
скрита вътре в наш’та тишина…
Има време да запалим скоростта,
нека бърза само вятъра да препуска пред света…
Има време за далечните места,
ще ги гледаме, но някога… Тук е наш’та свобода…
Има много време, нека седнем за това
да погледаме със теб земята, да послушаме дъжда…
Има много време, няма време за това да усетим свободата,
скрита вътре в наш’та тишина…
Има много време, няма време за това -
да погледаме със теб земята, да послушаме дъжда…
Има много време, няма време за това да усетим свободата,
скрита вътре в наш’та тишина…
Да усетим свободата, скрита вътре в наш’та тишина…
Има време…
Вчера отново летях! Пак на Расник. Пак на ниския старт известен още като „Джанката“.
Този път летях с Gradient Bi Golden 2 Light – 38m2. Страшно хубаво ново крилце. И макар да нямам никакъв опит с крилата, дори и аз усетих разликата между GIN-a и Gradienta.
Gradienta е много по-технично и по-добро крило. Изисква по-плавни и по-умерени команди за разлика от GIN-аq който се управлява с повечко сила. Инструктурcj ми – Цецо Пастора от клуб Vertical Dimension казва, че: „Крилото ти говори и трябва да се научиш да го слушаш!“. Дано скоро се науча да говоря на един език с крилото, за да го разбирам.
Иначе направих 4 полета, макар вятърcj да беше доста крив. При първите 3 полета кацах на дупеq защото ме беше страх да не натоваря все още болното си коляно. При последния полет обаче си кацнак на крака, спрях си крилото, задържах го кайтнато, огледах се да няма тръни или храсти и чак тогава го свалих на земята. Това беше първото ми истинско кацане.
Този път се чувствах по-уверен под крилото, което от части се дължи на много по-удобната ми сбруя, но все още като ме разлюлее крилото се стряскам и сърцето ми притупва…
Надявам се циганското лято да продължи и да има още няколко подходящи дни, за да мога да направя още няколко полета.
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...
). Качихме се малко над средата на хълма. Приготвих се и на един от поривите излетях. Излитането мина успешно. Уви кацането отново беше на трибуквеник.
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...