Днес е 8 март. Искам да поздравя всички читатели от женски пол на блог-а с с едно специално парче.
Песента „Push the limits“ е на групата „Енигма“ и втория сингъл от албума „The Screen Behind the Mirror“, издаден през 2000 година. Няколко месеца след излизането на албума, музикантите издават нов албум, в който са включени оргиналът и 4 различни кавъра на песента.
Това е текстът на английски:
Basic instincts, social life
Paradoxes side by side
Don’t submit to stupid rules
Be yourself and not a fool
Don’t accept average habits
Open your heart and push the limits
Open your heart
And push the limits
Това е текстът на български:
Първични инстинкти, социален живот.
Парадокси навсякъде.
Не следвай глупавите правила!
Бъди себе си, а не глупак!
Не приемай общите навици!
Отвори сърцето си и махни ограниченията!
Отвори сърцеот си!
Махни ограниченията си!
Аз нали ви казах! Аз нали ви казах, че „Аватар“ е хубаво филмче, но темите са развити по детски. Много мои приятели не се съгласиха с моето мнение. На бързо клишираха скъпата продукция като „Най-добрият филм“ и не приемаха друго мнение. Е, аз като IT специалист може да не съм най-добрия филмов критик, но 100% мога да отсея хубавото от грозното, великото от посредственото и т. н.
И ето, че американската филмова академия има същото мнение като мен. Нито един „Оскар“ за филма на Джеймс Камерън. Нито един „Оскар“ за „невероятни“, „касоразбиващ“, „неповторим“ и т. н. „Аватар“. Нищо!!!
Темите, които са поставени във филма са наистина много хубави. Лошото е, че са развити по детски или за бавноразвиващи. И ако махнете специалните ефекти на филми… Бум! Ще получите един посредствен филм! Филм, над който няма какво да мислите. Филм, който ако не сте в киносалона да го усещате със сетивата си, е само една красива история, която може да споделите с приятели.
От къде тогава манията по тоя „Аватар“?!…
Днес прочетох един коментар, който наистина обяснява Аватароманията.
„Да живеем в хармония с Природата е заложено в гените ни. Това, че много малко хора днес могат да го направят очевидно внася дисбаланс в човешката личност. И затова хората масово гледат ”Аватар”. Той им дава нещо, което не им достига, но имат НУЖДА от него. Дори тези, които разбират това само инстинктивно и виждат само ”ефектите”. Подсъзнателно те получават нещо, което е част от човешката същност, но ние сме го изгубили в голяма степен – усещането за единение със Света.“
И след като оплюх „най-великия филм“ е хубаво да кажа какво за мен е хубав филм:
„Хлапето“ - Ако „Аватар“ е 3D, то „Хлапето“ е 1D кино. Черно-бяло, нямо, но имащо силата да въздейства на зрителя по същия начин като „Аватар“. За разлика обаче от скъпата продукция, може много да се помисли над посланието на филма.
„Мъж под прицел“ – Невероятен филм с Дейзъл Уошингтън. Гледал съм го над 30 пъти. Всеки път успявам да видя нещо ново. И макар филма да е 2D операторът и режисьорът съумяват да въздействат с тяхната лента по същия начин като че ли е 3D
„Изкуплението Шоушенк“ – Невероятен филм с Морган Фрийдмън. Дълго беше #2 в IMDB. Скоро четох, че вече е #1
„Форест Гъмп“ – филм с друг любим артист: Том Ханкс. Забравете за идиота и глупавия хумор. Опитайте се да видите символиката.
„Плажа (On the beach)“ – Не! Не ви говоря за блудкатавата драма с Леонардо ди Каприо, а за продукцията на Hallmark. Филм, който наистина може да те накара да се замислиш. Филм, поставящ темата за екологията, мира, съжителството ни тук на земята. Ето и малко инфо: http://www.imdb.com/title/tt0219224/
Преди няколко дни ми се наложи да попътувам из родната ни България. Речено-сторено. И ето ме на другия край на родината, във Варна. Една вечер решавам да си заредя колата на метанстанцията до Метро. Идва мързеливият младеж, отваря капачката на резервоара, поглеждаме за миг и със строг глас казва „Няма да ви заредя! Нямате талонче за минал преглед на газовата уредба.“ „Ама как?“ – отвръщам аз! Та тя е фабрична. Не е слагана допълнително в някакъв случаен сервиз. Производителят „Volvo“ са си я сложили и гарантират за нея. „Не ме интересува!“ отвръща младежа и най- безцеремонно си тръгва. „Е как да стане този преглед като бутилките са вградени в колата и как да си заредя колата с гориво, защото имам да пътувам?“. „Иди утре на този адрес (и ми подава визитка). Там ще ти издадaт документ и ще можеш да заредиш“. „А как ще тества газовата уредба и бутилките като те са ввградени в колата?“ продължавам да упорствам аз. „Абе никои няма да я тества. Там ще ти се издаде талонче, че газовата уредба е наред. Без такова талонче, не мога да те заредя!“. Това беше края на нашия разговор.
Тръгнах към другата метанстанция във Варна и се замислих над преживяното.
Какво се оказва! Пичът на метанстанцията е наясно, че това талонче не чини нито лев, защото зад „проверена и годна за употреба“ не седи реален технически преглед. Той обаче изисква талончето, защото така го искат институциите. Институциите пък знаят, че органите, които издават талончето, нямат техническата възможност да направят истински и реален тест на уредбата, но въпреки това изискват от хората да си извадят такива талончета. Хората пък виждат пролуката в системата за издаване на такива талончета и срещу някой друг лев си съкращават идиотската процедура с махане, тестване и слагане на бутилки и т. н. Повече от 4 часа ходене по мъките.
На следващия ден бях в Шумен. Там се разигра същият спектакъл. Единствено цената беше малко по-ниска: 25 лв за Варна срещу 12 лв за Шумен. Шуменският газаджия ме светна и защо е тази мания по талончетата. Преди няколко седмици е имало инцидент на метанстанцията в Търговище. Там местен „корифей“ си бил направил уредба от кислородни, а не от метанови бутилки. Това довело до голямото „бум“. Последствията са един загинал и трима пострадали с пукнати тъпанчета.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм против прегледите. Просто ми се ще зад надписа „проверена и годна за употреба“ да седи реален преглед, който да гарантира, безопасността и сигурността на собственика и околните.
Хора, не забравяйте, че не сте сами по пътищата и смъртността по тях и така е висока и няма нужда от камикадзета.
Преди няколко дена, в дълбокия сняг, заснех тази красива снимка пред дома си.
Днес като я погледнах се сетих за едно от най-добрите български парчета – „Две следи“. Любима песен на повече от 3 поколения българи.
Оргинал ът е на група „Щурците“ и e от албума „ХХ ВЕК 1980″, издаден през 1980 година (преди 30 години).
Кавърът е на „Д2″ от албума им „Ледено момиче“, издаден през 2000 година (преди 10 години).
Днес на гости ми беше моя кръсник със семейството си. Реших да им приготвя специална вечеря – Руло „Стефани“ по ергенски. Нужните продукти за 6 порции:
1 кг кайма;
1 глава лук;
2-3 филийки хляб;
няколко кисели краставички;
1 морков;
2 яйца;
подправки на вкус. Рецептата:
В купа пълна с вода поставете две филии хляб. Докато хлебчето кисне в импровизираната вана, нарязвате главата лук на ситно. Колкото по-ситно, толкова по-добре. Незабравяйте обаче, че колкото по-наситно режете лука, толкова повече люти. След като сте готови с нарязването, вземете голяма купа. Изсипете нарязания лук, изцедения предварително хляб и каймата. Разбъркайте, докато получите хомогенна смес. Сложете подправки на вкус: червен пипер – една супена лажица, джоджен, чубрица и/или каквото имате и обичате. Опитайте каймата, ако е безсолна можете да сложите малко сол. Чукнете едно яйце за завършек на „магическата смес“ и разбъркайте отново до получаване на хомогенна смес. Изчакайте двайсетина минути, така приготвената смес да се овкуси добре.
За пълнежа на рулото е нужно да сварите 2 яйца, както и един морков. Измийте яйцата, изтържете кората на моркова и го измийте. Сложете всичко в една малка тенжерка и бързо на огъня. Внимавание! Яйцата трябва да са добре сварени! За да сте сигурни в това, след като заври водата изчакайте поне 5 мин.
Обелете 2-те яйца. Изрежете от моркова две продълговати лентички.
Вече всичко е готово за направата на рулото.
Вземете голям найлонов плик. Изрежете го от двата края за да се получи дълъг найлонов лист. Намокрете го обилно. Изсипете „вегетарианската“ смес върху листа. Направете правоъгълник с дебелина 15 мм (1.5 см), ширина колкото ви е дълга тавата и дължина за колкото ви стигне сместта. Горе долу трябва да ви изглежда така:
Нарежете яйцата на четири и образувайте колонка. Поставете до яйцата морковените ленти. До тях поставете и кисели краставички. Ако краставичките са дебели ги нарежете като моркова на ленти. Накрая заготовката трябва да изглежда горе долу така.
Повдигайки найлона от единия край, навиете рулото. Стремете се да не пипате сместа с ръце. Ако все пак ви се налага, преди да пипнете каймата ги намокрете.
След като го навиете, рулото трябва да изглежда така.
Поставете готовото руло в предварително омазнена тава. Омазнете рулото и от горе с олиото.
Печете при 220 градуса за около 30-40 мин.
След като рулото е изпечено, можете да го наръсите с настърган кашкавал.
Крайният продукт трябва да изглежда горе долу така.
Като гарнитура, в свободното място на тавата, можете да сложите картофки, които да се изпекат заедно с рулото.
Подобрения на рецептата::
Аз личнио не харесвам сладкия морковен вкус в соленото руло. Сега след като го приготвих, ми хрумна, че може морковите да бъдат заменени от мариновани гъбки.
Ако не знаете къде съм и се чудите къде по дяволите съм се дянал, вече може лесно да разберете. В десния бар на моя блог има рубрика „Последно забелязан“. В нея ще виждате картинка кога и къде за последно съм бил забелязан.
Кой ме е забелязъл?!…
Е как кой?!…
Бай Шиле и GPS спътниците на КГБ и ЦРУ! Те всички са разработка на военните!
В Русия съм! В Русия съм! .!. .!. .!.
Днес едно приятелче ми прати долната картинка.
Прочетох текста, в който няма нито една правилно изписана дума по-дълга от 4 букви. Един прост алгоритъм на четене, мозъците ни са се превърнали в сложна схема за визуално разпознаване на думи, разпознаване на начало и край на визуалния обект, дешифриране на част от обекта и разпознаването на възможните отговори извличайки информация от контекта. И всичко това с цел по-бързо и ефективно четене.
На пръв поглед можете да се хвалите, колко умен и интилигентен сте. Как можете да четете букво-глупости. Но като се замислите какво значи реално това?!… Ужас! Колко сме обременили мозъците си. Колко безумна информация държим в тях. Какви невероятни масиви от данни има в сивите ни вещества и колко бързо съумяваме да търсим в тях.
Казват, че човек ползва до 20% от мозъка си. Сигурно е така. Та ние толкова преуморяваме „централния ни процесор“, че той от рано се уморява и започва да не работи ефективно. Това естествено в кръга на шегата. Истината е, че през първите няколко години, човешкото тяло се учи да управлява една сложна машина от миларди невронни връзки. При това „обучение“ бебоците се научава как мозъка им може да управлява тялото. За управлението на тялото ни обаче, не са нужни всичките милиарди невронни връзки, а само 15-20% от тях.
Колкото повече гледам, чета и се интересувам, толкова повече разбирам поговорката „първите 7 години са най-важни за детето“. Не! Не говоря за възпитанието, а за това че родителите трябва да съумеят да създадат такава среда на бебока, че максимален брой от тези невронни връзки да бъдат активирани. Ето един интересен пример. Бебоците се раждат научени да плуват. В рамките на по-малко от месец малките човечета забравят вроденото познание, ако някои не им обърне внимание и не им даде възможност да плуват.
Страшна „машинка“ е човешкият мозък. Тиктака с бясна скорост за да догони човешките амбиции за развитие и съвършенство!
По- долу ще видите две снимки на улици. И на двете съм живял през последната година.
Първата е от улица „Симеон“, в центъра на София. Всъщност улица Симеон е една от най-дългите в София. Простира се от Сточна гара до Западен парк. Улица със стотици къщи на нея.
Втората е на улица „Спирка Балкан“. Това е улица в покрайнините на село Кривина (Софийско). Дълга е по-малко от 200 метра и на нея има само 14 къщички. Една, от които е тази, в която живея в момента.
Извинявам се за лошото качество на снимките, но въпреки всичко идеята пак се вижда. Незнайно защо централната софийска улица е по-лошо (абе всъщност изобщо не е) почистена от тази в покрайнините на едно село! Нали в глобализацията било бъдещето?!… Че нещата са по-лесни и евтини, когато са големи и мащабни?!… Бъркам ли нещо?!… Или просто явлението „непочистени софийски улици“ не се дължи на глобализацията, а на комерсиализацията?!…
А може би не става дума за глобализация и комерсиализация, а за нещо съвсем просто: колко е добър даден кмет. И ако е така, то към кмета на Кривина имам само адмирации.
Каква ли не музика съм публикувал в античалга кампанията. Днес обаче реших да публикувам една сръбка песен. Парчето е на Неда Украден и се казва „Съмва се“. Песента е от далечната 1985 година. Музика: Джордже Новкович. Текст: Надежда Захариева
Това е текстът на сръбски:
Zora je svanula,
suza je iz oka kanula,
zora je nema te,
cujes li nemogu bez tebe
Sanjam te, sanjam te,
sve me jos, sve me jos
sve me sjeca na tebe
samo pjesma moja cuje se,
a nema te
Zora je svanula,
suza je iz oka kanula,
zora je nema te,
cujes li nemogu bez tebe
Sanjam te, sanjam te,
sve me jos, sve me jos
sve me sjeca na tebe
samo pjesma moja cuje se,
a nema te
Zora je, nema te,
samo me tuga miluje
zora je svanula,
suza je iz oka kanula
Това е текстът на български:
Музика: Джордже Новкович
текст: Надежда Захариева
Зора е – съмва се.
А сълзи горчат в очите ми.
Зора е. Няма те.
Чуваш ли? Не мога аз без теб!
Припев:
Искам те, искам те!
Тази нощ, тази нощ
сякаш няма край без теб.
Само мойта песен лута се.
Няма те!
Зора е. Няма те.
В мрака син със друга някъде.
Зора е – съмва се.
А сълзи горчат в очите ми.
Припев:
Зора е – съмва се.
А сълзи горчат в очите ми.
Зора е. Няма те.
Чуваш ли? Не мога аз без теб!
Днес посетих любимата ми пловдивска механа – „Веселото село“. И понеже съм вълк единак тази вечер реших, че мога да гризна една шкембе чорба, за да се стопля след днесшните ми емоции. Речено сторено!
Дойде келнерът. Поръчах си едно „Шуменско“ и една шкембе чорба. Той ме погледна и ми каза. „Шкембе чорба няма!“. Аз поглеждам менюто и го питам: „Ами нали тука пише „Винаги готвени ястия и супи“. „Ами те ги има винаги, ама само за обед“.
И те така! „Винаги“ не винаги значи винаги! Понякога „Винаги“ значи само на обед!
Аз лично пуснах една жалбичка в „Комисията за защита на потребителя“ Па да видим! Току виж и в Пловдивските кръчми влязат в стандартите на „Винаги“. Добрата новина е, че пак имам повод да мина през „Веселото село“! Да видя има ли развитие по въпроса.
Такива ми ти неволи из Пловдива града голяма, драги ми Смехурко. Дано в хотелчето ми не ме чака някаква такава подобна изненада!
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...