По- долу ще видите две снимки на улици. И на двете съм живял през последната година.
Първата е от улица „Симеон“ в центъра на София. Всъшност улица Симеон е една от най-дългите в София. Простира се от Сточна гара до Западен парк. Улица със стотици къщи на нея.
Втората е на улица „Спирка балкан“. Това е улица в покрайнините на село Кривина (Софийско). Дълга е по-малко от 200 метра и на нея има само 14 къщички. Една от които е тази в която живея в момента.
Извинявам се за лошото качество на снимките, но въпреки всичко идеята пак се вижда. Незнайно защо централната софийска улица е по-лошо (абе всъшност изобщо не е) почистена от тази в покрайнините на едно село! Нали в глобализацията било бъдещето?!… Че нещата са по-лесни и евтини когато са големи и мащабни?!… Бъркам ли нещо?!… Или просто явлението „непочистени софийски улици“ не се дължи на глобализацията а на комерсиализацията?!…
А може би не става дума за глобализация и комерсиализация, а за нещо съвсем по- просто: колко е добър даден кмет. И ако е така, то към кмета на Кривина имам само адмирации.
Каква ли не музика съм публикувал в античалга кампанията. Днес обаче реших да публикувам една сръбка песен. Парчето е на Неда Украден и се казва „Съмва се“. Песента е от далечната 1985 година. Музика: Джордже Новкович. Текст: Надежда Захариева
Това е текстът на сръбски:
Zora je svanula,
suza je iz oka kanula,
zora je nema te,
cujes li nemogu bez tebe
Sanjam te, sanjam te,
sve me jos, sve me jos
sve me sjeca na tebe
samo pjesma moja cuje se,
a nema te
Zora je svanula,
suza je iz oka kanula,
zora je nema te,
cujes li nemogu bez tebe
Sanjam te, sanjam te,
sve me jos, sve me jos
sve me sjeca na tebe
samo pjesma moja cuje se,
a nema te
Zora je, nema te,
samo me tuga miluje
zora je svanula,
suza je iz oka kanula
Това е текстът на български:
Музика: Джордже Новкович
текст: Надежда Захариева
Зора е – съмва се.
А сълзи горчат в очите ми.
Зора е. Няма те.
Чуваш ли? Не мога аз без теб!
Припев:
Искам те, искам те!
Тази нощ, тази нощ
сякаш няма край без теб.
Само мойта песен лута се.
Няма те!
Зора е. Няма те.
В мрака син със друга някъде.
Зора е – съмва се.
А сълзи горчат в очите ми.
Припев:
Зора е – съмва се.
А сълзи горчат в очите ми.
Зора е. Няма те.
Чуваш ли? Не мога аз без теб!
Днес посетих любимата ми пловдивска механа – „Веселото село“. И понеже съм вълк единак тази вечер реших, че мога да гризна една шкембе чорба, за да се стопля след днесшните ми емоции. Речено сторено!
Дойде келнерът. Поръчах си едно „Шуменско“ и една шкембе чорба. Той ме погледна и ми каза. „Шкембе чорба няма!“. Аз поглеждам менюто и го питам: „Ами нали тука пише „Винаги готвени ястия и супи“. „Ами те ги има винаги, ама само за обед“.
И те така! „Винаги“ не винаги значи винаги! Понякога „Винаги“ значи само на обед!
Аз лично пуснах една жалбичка в „Комисията за защита на потребителя“ Па да видим! Току виж и в Пловдивските кръчми влязат в стандартите на „Винаги“. Добрата новина е, че пак имам повод да мина през „Веселото село“! Да видя има ли развитие по въпроса.
Такива ми ти неволи из Пловдива града голяма, драги ми Смехурко. Дано в хотелчето ми не ме чака някаква такава подобна изненада!
На специална пресконференция, провела се в заседателната зала на базата на планетата Пандора, Джеймс Камерън обяви, че в България се тества първия прототип Аватари за масова употреба. Тестовият модел носи названието „Роматари“ и почти досущ прилича на оргинала с малки отклонения:
съществата не са сини, а мургави
не живеят на дървото на живота, а се топлят с него
и двете групи ловуват. Аватарите ловуват сред природата, търсейки перфектния улов. Роматарите ловуват по пазарите и в градския транспорт, търсейки перфектния удар.
говорят същия неразбираем език, но с малко по-разбираеми думи като „хафте, хафте“, „Сокерез бре дженталмен“ и др.
Естествено прототипа има и доста прилики с оргинала:
живеят хармонично и здравословно на малки племенни групи, създавайки толкова силна връзка с майката земя, че дори злите натрапници (полицаите) не могат да ги изхонят от домовете им (табуните)
изграждат силна връзка с животните от заобикалящия ги свят (кон и куче). Връзката е толкова силна, че създанията ги следват неотклонно винаги (обикалят около тях и/или каруцата)!
имат същия темперамент и начини на комуникация като оргиналите от филма.
върху кожата на лицето си носят малки цветни и блестящи джунджурии
В момента новия модел „Роматари“ се тества от няколко български фирми: Титан, Волф, Чистото „София“ и др.
Очаква се, скоро да започне масово внедряване на модела във всички сфери на живота. Желаещите да тестват новите „Роматари“, могат да се регистрират на адрес: www.romatar.rom.
Както се вижда на долните снимки, приликата е невероятна!
Днес във Vbox7 открих този клип! Отдавна бях решил да пиша статия за „Българската Коледа“. За просията, издигната в държавна политика, под патронажа на президента. За безкрайния брой благотворителни организации, които са създадени уж да спасяват живот, а всъщност от тях се гушат мошеници и измамници!
В този клип, от български ТЕД, водещата Ива Бонева разказва истината за изоставените български деца. За същината на проблема: липсата на желание от нас хората и от съответните държавни, правителствени и неправителствени институции да приобщим тези деца. Защото децата не се нуждаят от пари, от грижи и любов.Не казвам, че пари не са нужни, но само те не решават проблема!
Невероятна реч! „Подписвам се“ под всяка дума казана от тази жена!
„“Чува ли се падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе“ е една от великите мисли (афоризми) на Тери Пратчет. Аз обаче искам да перефразирам малко тази поговорка и да задам също толкова екзистенциален въпрос.
Длъжен ли съм да спазвам знаци и маркировки по пътищата на България, които не се виждат?!…
Днес отново заваля така известния „бедствен сняг“ над София. Слава богу валяло е доста кратко и не е успляло да натрупа сериозно. Уви обаче, някои пътни знаци по пътя от дома до офиса не се виждаха от падналия снежец. Аз ги спазвам, защото всеки ден минавам оттам и знам какво пише на тях. Но длъжен ли е човек, който за първи път минава оттам да ги спазва?!… Знакът е там, но той е невидим! Можеш да познаеш дали това е предупредителен, задължителен или информационнен, но само толкова. А по нататък?!… Какво да спазваш и как да го спазваш си е лично твой проблем до момента, в който не станеш жерва на ПТП или КАТ! Въпросът, който ме вълнува обаче е, на кого ще напишат акт за ПТП-то или нарушението? На мен?!… На снега?!… А може би на общината?!…
Знаците никога не са се почиствали. Не вярвам и че скоро ще започнат! За това предлагам на българските власти по-просто и доста хумористично решение! Дайте да измислим за всеки пътен знак отделна фигура и/или множество от фигури. Например „А39 „Внимание! Други опасности“ може да са два триъгълника.
Снощи вечерта излязох да се видя с една приятелка. Ходихме в любимото ми заведение в центъра на София. И там чухме тази невероятно мелодична песен. „Shazam“ набързо разкрих кой стои зад този невероятен женски глас и как се казва мелодичното парче. Днес, докато кръстосвах София, отново си слушах песничката от снощи. И когато влязох в офиса реших, че ще е добре да я споделя в блог-а си.
Песента се казва „Wish I didn’t miss you“ (Иска ми се да не ми липсваш) и е на R&B соло певицата Angie Stone. Песента е от втория и албум „Mahogany Soul“. Основната мелодия на песента е взета от песента на The O’Jays’ „Back Stabbers“, която е излязла през далечнатас 1972 година.
Това е текстът на англически език:
Same old story is back again
She’s not a lover, she’s just a friend
I’m sick and tired for you to blame on me
Now you think it’s funny
Now you wanna spend your money on girls
But you forgot when you were down
That I was around
Call my lover, hang up, call again
What in the world is happening
Listen in, but don’t yell at me
Isn’t it ironic all you wanna do is smoke chronic
Boy, you forgot when you were down
Who was around
1 – I can’t eat, I can’t sleep anymore
Waiting for love to walk through the door
I wish I didn’t miss you anymore
Memories don’t live like people do
I’m sick for ever believing you
Wish you’d bring back the man I knew
Was good to me, oh Lord
Everytime you say you’re coming
Boy, you disappoint me, honey
How well you forgot when you were down
And I was around
Repeat 1
Repeat 1
One of these days, it’s gonna happen to you
Missing a love like I’m missing you, babe yeah yeah
One of these days, when your dreams come true
That’s the one that’s gonna do it to you
Oh oh oh, yeah, yeah, yeah yeah yeah yeah
Repeat 1 until fade
Това е тестът на български:
Добре познатата стара история
се завръща отново,
тя не е гадже,а просто приятел,
писна ми и се уморих,
заради теб да обвинявам себе си,
сега ти се струва смешно,
сега искаш да си харчиш парите по жени…
но си забравил, че когато беше сломен,
аз бях покрай теб…
Обади се на гаджето ми,затваряш,
обаждаш се наново,
какво по дяволите се случва,
изслушай ме, но не ми викай!
Не е ли иронично
всичко, което искаш да правиш сега е
да пушиш непрестанно.
Момче, ти забрави, когато беше сломен
кой бе покрай теб.
ПР:Не мога да ям, не мога да спя вече…
гледайки за любов, която да прекрачи
прага ми….
Иска ми се да не ми липсваш вече.
Спомените не си отиват, както
го правят хората.
Писнало ми е вечно да вярвам в теб,
иска ми се да върнеш мъжа, когото
познавах.
Беше добър с мен,о Боже,
всеки път, когато кажеш
че идваш,
Момче, разочароваш ме, скъпи.
Как така забрави, че когато беше сломен
аз бях покрай теб.
ПР:Не мога да ям, не мога да спя вече,
гледайки за любов, която да прекрачи
прага ми….
Иска ми се, да не ми липсваш вече.
Не мога да ям ,не мога да спя вече,
гледайки за любов, която да прекрачи
прага ми….
Иска ми се да не ми липсваш вече.
В някой предстоящ ден ще ти се случи и на теб
да ти липсва любовта. така както
ти ми липсваш, скъпи,…да, да…
в някой предстоящ ден,
когато мечтите ти се сбъднат.
Това ще бъде нещото, което ще ти се случи.
ПР:Не мога да ям, не мога да спя вече,
гледайки за любов, която да прекрачи
прага ми….
Иска ми се да не ми липсваш вече.
С тази песен искам да поздравя двама души.
1. Моята приятелка Елица Маринова, която днес има РД. Да си жива и здрава, душко, и внимавай какви мигачи си пожелаваш
2. Една приятелка, на която днес и е много кофти ден, но не трябва да забравя, че „всяко зло за добро“ и че „След дупка, винаги следва връх!“
Що е то гражданско общество и има ли то почва у нас (в България имам предвид) ?!…
Първо нека видим какво е „Гражданско общество“ според Wikipedia
Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната. Социални регулатори в гражданското общество са правото и моралът, като важна роля играе моралът. Заедно с държавните институции в свободното гражданско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции, като оставя на гражданското общество възможност да се саморегулира. Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някой от тях служат и за връзка между структурите на държавата и тези на обществото. Но главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.
Тук е мястото на различния тип тълкувания на гражданското общество (оптимистичен или песимистичен), които оперират с различен обем на самото понятие. В широк смисъл под гражданско общество се разбира самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите на националната държава, която в тяхно име регламентира дейността на националния бизнес. В тесен смисъл гражданското общество обхваща само регистрираните юридически структури на гражданите.
Според BBC „Гражданско общество“ e:
‘Гражданско общество е общественното пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство, в което хората могат да обсъждат и да се заемат с деятелност’.
Тълкованиетоq което аз най-много харесах е:
Гражданското общество (ГО) е доброволно обединение от хора за постигане на обществено значими и полезни цели, характеризиращо се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ в средата на развита комуникация, приемащо своите решения с беседа/дебат/ и съгласие/консенсус.
Гледам всичките тези дефиниции и се чудя, „Има ли такова нещо ‘Гражданско общество’ в България или не?!…“
Слава богу отговорът е положителен, макар и ироничен!
Има гражданско общество в България! Това са групите във Facebook!
В тях обществото „се присъединява“, „размишлява“, „споделя“, „комуникира“, „електронно възстава“, „електронно изразява мнение“ и какво ли още не! Единствената грешка в това инак перфектно „гражданско общество“ е, че държавата не участва в него. Тоест в групите на Facebook! Не само това, а не нея (държавата) изобщо не и пука за тях! Уви по този начин се обезмисля цялата деятелност на обществото, но какво да се прави! Живота е сурав и ку.ав!
Иначе всеки ден стотици хора създават и се присъединяват към какви ли не нови групи!
Ето ви няколко примера:
„Мога да събера 300 000 човека, преди да събера 400 000!“ – личен коментар: Еваларката на този, които събере 400 000 преди 300 000!
„Мога да събера 5 000 000 българи от цял свят.“ – личен коментар: А’ре ве! Верно ли?!…
„Имам поне един приятел във Фейсбук, когото, ако хвана, няма да му простя.“ – личен коментар: Дано не съм аз!
„Против необлагаемия минимум от 15€ на стоки извън ЕС“ – личен коментар: Всички сме против, но уви на Батето му трябват пари у хазната.
„ШУМЕН МРАЗИ ЦСКА.“ – личен коментар: Без коментар
„Аз искам държавата да ми плаща винетка, а не аз на нея.“ – личен коментар: И аз, И аз!!!
„Не на женските мустаци, мустаците са за МЪЖЕ“ – личен коментар: Дано утре няма група „Не на епилацията при мъжете! Епилаторът е само дамски уред!“
Това са само част от безумните групиq които засякох в моя Facebook за последните 24 часа.
Абе хора, дайте да си кажем истината право в очи. Товаq че сме се присъединили към някаква група не значи нищо! Просто един клик с твойта мишка. Една sql команда в сървърите на Facebook. Много трафик към приятелите ти, с което ти изразяваш своето мнение. Уви това не е достатъчно! Защото ако не се бориш за правотата на мнението си, то тогава това, че го имаш е безмислено. А това, че си го изразил е просто от куртоазия.
Крайно време е ние българите да се пробудим, и да започнем да търсим и устояваме правата си! Но не във виртуалния Facebook, където държавата и частния бизнес липсват, а навън в реалния живот! На улицата. В съдебната зала. В конституционния съд. В Брюксел. В Хага. И докато не се научим да сме активни в реалния живот, активността във виртуалния живот (Facebook) е просто лицемерие! Самозалъгване, че днес сме били граждани и сме изразили мнение като сме се „присъединили“ в някаква виртуална група във виртуалния свят на Facebook!
За днес съм избрал едно от любимите си парчета на „Щурците“ – „Не Умирай“. Песента е от албума „Конникът“, издаден през далечната 1985 година (песен на близо 25 години).
Това е текстът на песента на български:
Недокоснат и слънчев,
януарски ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.
В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.
И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа…
Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?…
Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.
Детска мъка извира
от далечния мрак…
Черен кон, не умирай
върху белия сняг!
Днес разбрах, че е починал големият руски композитор Исаак Шварц. Автор на музиката на над 100 руски филма, един от които е „Бялото слънце на пустинята“. Заедно с големия си приятел Булат Окуджава е създал над 30 страхотни руски песни, една от които е „Ваше Благородие“ – една от най- любимите ми руски песни.
Казват, че след смъртта си човек живее в душата на хората, които го познават, помнят и обичат. Ако е вярно, значи Исаак Шварц ще живее вечно, заедно със страхотната музика, която е оставил след себе си.
Преди време бях публикувал песента „Бялото слънце на пустинята“ в анти-чалга кампанията. Днес обаче отново ще я публикувам, за да си спомним за великия и композитор.
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...
Казвам се Минко Стефанов Лазаров и вече 20 години в петнайсетична бройна система тропам по земята. Бил съм какво ли не... Сега съм IT специалист но знае ли човек какъв ще бъде утре...