Сещате ли се онзи стар виц:
Един алкохолик отишъл на психолог. Психологът го попитал:
– Добре де, нямаш ли някаква мечта, която да ти дава надежда?
– Имам бре, докторе!
– И каква е тя?
– Ами да спра алкохола.
– Браво! Браво! Страхотна мечта – зарадвал се доктора. А защо не я изпълните?
– Да бе, да! И после какво?!… Да си живея без мечта ли???
Е, аз за разлика от “умния” алкохолик миналата седмица сбъднах моята мечта – да отида с колело на море.
Всичко започна преди близо 3 години, когато моят приятел Вики ми даде за великденските празници неговото колело. Не бях карал от дете. Бях си на Шумен за празниците и с няколко приятелчета направихме няколко добри карания. Припомних си от детството колко много обичах да карам колело. (Имах един стар “Школник”, а като ученик в гимназията карах един руски бегач “Турист”). Поговорих с приятели и си поръчах MTB Cube 29″. И започнах да карам. В Шумен врътнахме едни 70км. После с Ванката ходихме до Пловдив. После врътнах Витоша 100км. После обиколката на Беласица за един ден (почти цялата – 176км). И както се случва в живота – апетитът идва с яденето. Започнах да си мечтая да ида още по-далеко. До Стара Загора. Или Сливен. А защо не до Бургас?!…
Преди около година реших да ида на бревет. И една муха започна да ми се върти в главата “Абе аз защо не си взема един шосеен бегач?!…”. Седмица преди бревета изпадна добра оферта и ето, че се сдобих със Звяра. Така започнах да ходя по бревети. Миналата година завърших 5 х 200км. Тази година започнах с едно 200 и после направих 2 х 300км. Уви лични и служебни ангажименти ме възпрепятстваха да мога да отида на Резово 400. Исперих 400 пък беше точно преди Великден. За седмицата на Нобел бях решил да карам 300км, защото имах личен ангажимент по време на 400км. И ето, че датите с 400км дистанции за тази година минаха и аз не успях да ида на нито една. 🙁
