Как отслабнах и защо/какво от това…

Преди да вляза в програма Preview бях един симпатичен тарантулест програмист който се изживяваше на парапланерист в свободното си време!

Моя милост и Баба Меца на шуменското плато между два фронта – май  2012!

 

Айляци на Мадара чакат да “стане” – януари 2013!

Но не какъв да е парапланерист а един от 3-мата най-тежки парапланеристи в Бъгария (а може би и не само) със завидните 144 кг (живо тегло).  Летях с крило което беше 37кв/м (предполагам, че хола на повечето читатели на тази статия е по-малък) и  имаше летателен диазпазон от 130 до 160кг. Всъщност размера е за малък тандем – крило с което летят двама. В последните години бях започнал да следя теглото си и да правя неуспешни опити да отслабвам, но всичко стигаше до кило-две надолу, кило-две нагоре. Какво беше здравословното ми състояние. Ами бях “Глюкофаш 1000” (Нормаглик или някой от другите му заместители) по две на ден и бях записан в тестовата програма на Виктоза  – ново лекарство по това време, което трябеваше да е заместител на инсулина. Биех си две дози дневно. Ако не си вземах лекарствата кеъвната ми захар стигаше до 12! Предполагам се досещата, че освен висока кръвна захар имах и висок холестерол – 9! За него не пиех нищо. Бях решил, че по-вероятно е да умра от диабет!

Малко преди да вляза в програмата бях претърпял сериозен инцидент – счупих дванадесети торакален прешлен при кофти кацане на Сопот. От деня на инцидента до деня в който ме вдигнаха на крак бяха минали 6 дена. 6 дена болка, обездвижване и страхове. Това са най- тежките ми дни в целия ми живот. Благодаря на родителите си, че бяха до мен и ми помогнаха в този момент. Имаше дни в които от болка бях готов да се метна от 10 етаж… През тези  дни не бях ял нищо по-сериозно от половин кифла. И когато ме изписаха и след някоко дни минах през офиса се оказа, че за първи път съм успял да сваля 8 кг и вече бях 136кг! “Ураааааа! Уникална победа!”. Даже се бях избъзикал с някого, че “…още 5 прешена и ще съм под 100 кг!”

За програма Preview научих от приятел. Обадих се на телефона и там ме посрещна един от координаторите на програмта – Емануела. Оговихме си среща. Направих си изследвания. Бвх “прекрасен екземпляр” подходящ за проучването – човек с пред-диабетно състояние!

След инцидента бях осъзнал колко е важно здравето ми и бях твърдо решен да се пробвам. Още повече, че програмата не изискваше допълнително финансиране. Сутрих закусвах със супа, салата, 10-тина маслинки, и смес от извара и кисело мляко (заместител на сиренето – може да си закупите от млекарници Добрев, селски пастет). Към 10 изпивах сладък шейк. На обед обядвах с два торатора и/или салата. Към 15:00 изпивах другият сладък шейк. В 18:00 си тръгвах, правих си  ранна вечеря от супа и салата а после ходех на разходка.

Това което ме плашеше е, че лекарите от програмата ми спряха лекарствата. А вече знаех, че след спирането им показателите отиваха в космоса и после трудно спадаха. Но реших да рискувам. Първата седмица нямаше никакъв ефект. Бях започнал леко да се разочаровм и да губя мотивация когато една сутрин кантара ме изненада приятно. И така седмица след седмица килограмите се топяха. Бях доволен.

Всеки ден си следях кръвната захар. Първите два дни сутринта беше малко висока, но след това показанията се отрегулираха. Не можех да повярвам. Не пиех никакви лекарства а показанията ми бяха в норма. Постигнятите резултати ме мотивираха още повече и повече! И така на края на първите два месеца  кантара показа мечтаните 107кг.

До тук добре, но това беше лесната част от задачата. Следваше по-трудната част да запазя теглото си. И тук започна голямото лутане… Какво да ям? Колко да ям? Какъв ще е резултата?

Започнах да експериментирам с разлини видове храни и да наблюдавам резултата. Научих например, че моето тяло по-трудно обработва зелето и ден след като съм ял зелева салата качвам малко килограми, но после ги свалям. Причината е, че по-бавно обработвам цеолозата. Научих, че гъбите са един страхотен ниско-калоричен заместител на месето, но е хубаво да се хапват с лека салата. Научих се, че едно безвкусно ядене може да стане супер вкусно като му добавиш малко подправки и т.н. И така бавно и постепенно започнах да опознавам тялото си, да го разбирам. С весеки изминал ден се интересувах все повече от темата за здравословното хранене. И така един ден една приятелка ми препоръча интересен кулинарен курс по Аюрведа – в превод от санскрит „знание за живота“. Юри преобърна моя свят. Научи ме, че храната не са просто калории, килограми, протеини, мазнини и въглехидрати, рецепти и продукти а знание. И ако познаваш себе си “каква доша си” и познаваш продуктите и техните свойства, храната може да бъде лекарство!

Така с течение на времето напълно осъзнах, че съм имал ужасно нездравословен хранителен режим и в повечето време съм ял боклуци. Осъзнахм, че трябва да променя с какво се храня и кога и как се храня. Сега 3- години по-късно мога да кажа, че

  • месето което някога консумирах почти на всяко ядене сега е около 5% от храната ми.
  • научих се да си приготвям вкусна, но ниско-калорична храна
  • научих се кои продукти които обичам не е хубаво да ям (картофи, жито, бяло брашно и т.н.)
  • научих се, че на повечето продукти и храни можеш да намериш полезни и по-ниско-калорични за теб заместители (просо вместо жито, извара вместо сирене, супа вместо яхния и т.н.)
  • научих се, че хората сме различни и полезното за един е вредно за друг.
  • научих се, че освен какво ядеш е важно и кога го ядеш

Едно от нещата които разбрах още първите седмици, че движението е един от основните фактори за успех. В началото ми беше тересене. Та аз бях онзи който ходеше до магазина (на 300м) с кола. Но с течение на времето спорта започва да ми харесва все повече и повече. Към ходенето пеш добавих и каране на колело. Започнах да ходя по планини. Да плувам. И както често се случва “Апетита идва с яденето” сега се опитвам спорта да е неизменна част от ежедневието ми. Изоставих колата и през по-голямата част от годината се движа предимно с колело. Когато времето не позволява да се кара колело изминавам половината от пътя до офиса пеш. През свободното си време лятото, започнах да карам все по-дълги и натоварващи карания с колелото от под 100~200км. Миналата (2016г) направих 3 х 300км и един път се занесох до Бургас с колелото (423км за 21часа). Зимата пък ходя по планините защото са пусти и приказно красиви. Купих си ски и започнах да пантя. Всъщност намирам си десетки начини да спортувам. И основната причина е, че спорта ми дава онази физическа умора която преди това ми липсваше. Той е онова магическо лекарство което лекува онова което някога описвах като “невност”.

В басейна на МЕИ има една много хубава табела.

“НИКОЕ ЛЕКАРСТВО НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ ДВИЖЕНИЕТО!”

Моя милост на Червни връх – декемви 2014

И така на края на моето участие в програма Preview искам да ви споделя някой от нещата които открих (къде по лесният начин, къде по трудният)

Човек затлъстява от лош режим! (Тук визирам храненето и движението.) Ако искате да отслабнете трябва да смените режима!

Ако имате предразположеност към наднормено най-големият ви враг са диетите! Диетите са нещо епизодично. Имате нужда от промяна!

Отслабването ми доне най-голямата радост в живота ми – Даричка! Благодарение на това, че отслабна имах щастието да стана родител.

С моята най-голяма радост на 13 февруари 2016.

 

Края на колездачната 2016

Така завърших колоездачната 2016 година. Доста покарах! Доста неща не успях да карам, но живота е през нас и ще има още много хубави карания с красиви гледки, много километри и още повече баири…

bike_map_end_of_2016

П.П. И какво беше казал великия Стив Джобс в една негова реч “Пожелавам ви/си да съедините точките!”.

За котките и котараците

Котки за бягане

Аз съм от онези странни типове, любители на планината, които обичат да се разхождат и наслаждават на мразовитите бели пустинни  зимни гледки. Уви, планината зимата е доста по-сурова и по-коварна и правилната екипировка е от съществено, бих казал животоспасяващо значение. Днес искам да ви разкажа за последната ми инвентарна придобивка, която се оказа много добра.

Доста често запътен към високата планина ми се налага да премина през терени, където снега вече се е разтопил и образувал лед. Тая гадна смесица от  сняг,  лед и камънак (а още по-гадният случай с добавка кал) винаги ми е била противна. Първо, неприятно е за ходене! Второ, поради опасността от подхлъзване и падане се налага човек да забави темпото и да стане супер внимателен и предпазлив къде точно стъпва.  Друга лоша черта, е че тези терени са като локвите на улицата – не са повсемесни а тук таме. Ходите си 100 метра и БАМ! 10м кофти заледен участък. Минавате го внимателно. Зарадвате се. Наложите си темпо и точно влезете в крачка и БАМ! Нов зеледен участък.

Ако навсякъде е лед, ще си обуете котките (алпийските котки).  Но когато тези участъци са кратки човек често ги подценява а това понякога е болезнено.

Дълго търсих решение. Тествал съм какво ли не. Тествал съм бутафорните гумени котки които продват в Decatlon и Lidl. Ефект – приблизително нула (при лек лед са ОК, но при по-голямо заледяване все едно нямате нищо). Тествал съм котките които се слагат на ръба на обувката. По-добре е, но ако не сте стъпили с цяло стъпало. Ако стъпвате само на пръсти ефекта е нулев. Тествал съм и да ходя с алписките си котки. Стабилност 100%, но ждрапането по камънак с алписките котки води до бърза умора на краката, а и до прецакването на самите котки.

И така до преди две седмици когато попаднах на този продукт – Grivel RAN.

Създадени са като котки за бягане, но аз лични бих ги определил като “котки за подход”.  С тях лесно и безопасно може да стигнете до високата планина, където ако ви се налага да си обуете истинските (алпийски) котки.

Положителни качества:

  • Удобни са.
  • Леки са.
  • Меки са (тези които са ходили с алпийски котки знаят за какво говоря)
  • Слагат се страшно бързо и лесно.
  • Шиповете са между 6 и 10мм и почти не се усещат.
  • Имат “панта” на предната половина което облекчава ходенето.
  • Могат да се използват с всякакъв тип обувки (маратоки, трисезонни с мека подметка, зимни с твърда подметка и тн. Не съм ги пробвал само с джапанки!  :p)
  • Не са скъпи (цената е около 25е) и някак си по-лесно приемате да ги прецакате докато ждрапате с тях по камънака.

Негативни качества:

  • Нямат Anti-snow  пластина.
  • Шиповете са по-центрирани за разлика от алпийските котки, където са по ръба на подметката. Това води до загуба на сцепление при голям наклон.