Чернобил…

Наскоро излезе прословутият сериал на HBO –  Chernobyl. В него HBO показват американската версия за аварията в Чернобил.  Много се изписа през последните дни за сериала. Според едни, не бил много достоверен, според други бил…

Continue reading

БТС, и на вас да ви …

Вчера (14 фев 2019) реших да се кача за една бърза пантаджийска разходка до Червни връх. В 9:10 бях на лифта и след малко повече от половин  час вече бях на ските. Долу (до Алеко) времето беше разкошно! Топло,  слънчево и със слаб вятър. Реших, че по-късно като позагрея мога да се съблека по термо-бельо. След като излязох на долното платато усетих студения северен вятър. Реших да не избързвам със събличането. Щом излязох на горното плато, вятъра с два три порива набързо издуха идеята за събличане. Продължаваше да бъде все така слънчево, но се появиха и първите малки облачета които експресно прелитаха около върха.

Continue reading

Как отслабнах и защо/какво от това…

Преди да вляза в програма Preview бях един симпатичен тарантулест програмист който се изживяваше на парапланерист в свободното си време!

Моя милост и Баба Меца на шуменското плато между два фронта – май  2012!

Айляци на Мадара чакат да “стане” – януари 2013!

Но не какъв да е парапланерист а един от 3-мата най-тежки парапланеристи в Бъгария (а може би и не само) със завидните 144 кг (живо тегло).  Летях с крило което беше 37кв/м (предполагам, че хола на повечето читатели на тази статия е по-малък) и  имаше летателен диазпазон от 130 до 160кг. Всъщност размера е за малък тандем – крило с което летят двама. В последните години бях започнал да следя теглото си и да правя неуспешни опити да отслабвам, но всичко стигаше до кило-две надолу, кило-две нагоре. Какво беше здравословното ми състояние. Ами бях “Глюкофаш 1000” (Нормаглик или някой от другите му заместители) по две на ден и бях записан в тестовата програма на Виктоза  – ново лекарство по това време, което трябеваше да е заместител на инсулина. Биех си две дози дневно. Ако не си вземах лекарствата кеъвната ми захар стигаше до 12! Предполагам се досещата, че освен висока кръвна захар имах и висок холестерол – 9! За него не пиех нищо. Бях решил, че по-вероятно е да умра от диабет!

Continue reading

За котките и котараците

Аз съм от онези странни типове, любители на планината, които обичат да се разхождат и наслаждават на мразовитите бели пустинни  зимни гледки. Уви, планината зимата е доста по-сурова и по-коварна и правилната екипировка е от съществено, бих казал животоспасяващо значение. Днес искам да ви разкажа за последната ми инвентарна придобивка, която се оказа много добра.

Continue reading

На море с колело

Сещате ли се онзи стар виц:

Един алкохолик отишъл на психолог. Психологът го попитал:
– Добре де, нямаш ли някаква мечта, която да ти дава надежда?
– Имам бре, докторе!
– И каква е тя?
– Ами да спра алкохола.
– Браво! Браво! Страхотна мечта – зарадвал се доктора. А защо не я изпълните?
– Да бе, да! И после какво?!… Да си живея без мечта ли???

Е, аз за разлика от “умния” алкохолик миналата седмица сбъднах моята мечта – да отида с колело на море.
Всичко започна преди близо 3 години, когато моят приятел Вики ми даде за великденските празници неговото колело. Не бях карал от дете. Бях си на Шумен за празниците и с няколко приятелчета направихме няколко добри карания. Припомних си от детството колко много обичах да карам колело. (Имах един стар “Школник”, а като ученик в гимназията карах един руски бегач “Турист”). Поговорих с приятели и си поръчах MTB Cube 29″. И започнах да карам. В Шумен врътнахме едни 70км. После с Ванката ходихме до Пловдив. После врътнах Витоша 100км. После обиколката на Беласица за един ден (почти цялата – 176км). И както се случва в живота – апетитът идва с яденето. Започнах да си мечтая да ида още по-далеко. До Стара Загора. Или Сливен. А защо не до Бургас?!…

Преди около година реших да ида на бревет. И една муха започна да ми се върти в главата “Абе аз защо не си взема един шосеен бегач?!…”. Седмица преди бревета изпадна добра оферта и ето, че се сдобих със Звяра. Така започнах да ходя по бревети. Миналата година завърших 5 х 200км. Тази година започнах с едно 200 и после направих 2 х 300км. Уви лични и служебни ангажименти ме възпрепятстваха да мога да отида на Резово 400. Исперих 400 пък беше точно преди Великден. За седмицата на Нобел бях решил да карам 300км, защото имах личен ангажимент по време на 400км. И ето, че датите с 400км дистанции за тази година минаха и аз не успях да ида на нито една. 🙁

Continue reading